Фондация „Бъдеще за Ботев” е подала ръка за това ,от ФК.Ботев трябва да искат да я приемат.
Искам европейски път и развитие за Д-2 и Ботев Пловдив. Първият ни гост в рубриката ни ВИП ЗОНА е основоположнът на D2 Димиър Кърнев.С известният китарист разгоаряме за музикалният живот на групата и за незабравимите му изживявания с любимият му отбор Ботев Пловдив ,като той бе поканен за едно от лицата на Фондация „Бъдеще за Ботев” и как той вижда бъдещето на канарчетата със слуховете за новият но все още неизвестен на обществеността нов собственик на Ботев.
В актива си групата има участия на редица голями сцени фестивала като:\"Екзит\" в Сърбия.,където на 13 сцени свирят най-големите и актуални имена от съвременната музика. Д-2 са втората българска група, която участва, след Уикеда миналата година. И заедно с група Остава, свириха на MTV сцената редом до Секс Пистълс. Д2 се надсвирват и на една сцена с Менсън и Пинк и с британците Kasabian. След като Kasabian слизат от сцената, двете групи се запознават във ВИП зоната за участници. И, разбира се, веднага намират общ език - музика и момичета. Запознанството прераства в бурен купон до сутринта. D2 имат в актива си и успешното турне, преминало през 15 града на България с двучасов спиращ дъха лайф, тълпи от възторжени фенове и бурни бисове, завършило с концерт в зала 1 на НДК. Специално за този концерт у нас пристига испанската група Nero Vivo. Nero Vivo е алтернативна рок група, създадена през 2003 г. в Мадрид, Испания. В състава й влизат италианеца Matteo Crocetti ( вокал и китара), испанеца David Lechon ( соло китара) и двама българи – Борис Момчилов ( барабани) и Момчил Момчилов (бас китара) .Специален гост е американският продуцент на D_2 Лени Кордола.Съвместно със министерство на просветата D2 на всеки концерт , търсят най-добрата училищна рок банда, и даваха възможност за изява на млади талантливи музиканти. Във Варна подгряващи на D2 бяха ученическата пънк рок банда M.I.L.F., на които Митко Кърнев подари китара с пожелание да продължат да следват пътя на музиката и да се усъвършенстват. Такива сцени имаше и в Бургас,в Пловдив имаха съвместни изяви с рок бандата Automatic Flowers, а в Благоевград – Junior Brass Band.На 20.09.2008г. D2 откриха клубния сезон в The Club. Музикантите забиха много здраво и отприщиха страстите сред присъстващите фенове, приятели и специални гости с изпълнения на песни от последния им албум „6”, кавъри на Jimi Hendrix, Doors и няколко нови парчета.За групата той определи вокалиста Дидо за пътят им към европейско развитие и си пожела и за любимият тим еврпейско развитие и път.
- Кой те насочи към музиката?
- Аз съм от семейство на музикант. Майка ми и баща ми работеха в туризма. Баща ми свиреше, а майка ми беше управител на хотел. Израснах в \"Албена\" и \"Златните пясъци\". Аз му откраднах неговата първа китара, която някой майстор е правил в края на 60-те. Те искаха аз да свиря на цигулка, но им казах, че ако ми купят цигулка, ще я окача на стената.Започнах да свиря първо сам. Записвах си барабаните, китарата и всичко останало - сам си бях група. В средното училище в София направих група ЕСъ. В нея членуваха Десо, който и сега е в Д-2, той беше барабанист и по едно време взехме и Дичо. Той пък беше в някаква друга група и го откраднахме от там. Тази група продължи до казармата. Малко преди казармата се резделихме с Дичо и тогава взех Наско от БТР. И след това влязох в казармата, откъдето излязох с плексит и тендовагинит. Служих като граничар на сръбската граница и свирех по цял ден, но неправилно, с лоша постановка, защото исках да наваксвам и да си изчистя всички недостатъци. Защото никога не съм бил в Консерватория и сам съм се учил. И така до ден днешен ръцете ме болят.
- Кога усети, че можеш и да композираш музика? И твои ли са всички хитове на Д-2?
- Ами, те всичките са мои. Преди да започна да правя собствени парчета, много обичах да вадя чужди парчета на любимите ми групи. И паралелно започнах да си правя и мои неща. Това е умение, което със сигурност може да развиеш. В албумът ни \"6\" Дидо има много добри авторски неща. Нещо, което го е нямало в предишните ни конфигурации на групата. Има много текстове, много музикални фрази, в това отношение Дидо е много кадърен. Освен аз и Дидо и нашият басист Сашо се включва много успешно в създаването на новите песни. Даже може да се окаже в един момент, че повечето неща ще са по негова музикална идея. Всъщност при нас оцелява по-добрата музикална идея
- Мислил ли си да пишеш музика и за други изпълнители?
- На времето бях много канен за свирене като китарист и ме грозеше опасността да стана поръчковият китарист на всички. И на време спрях това и си направих групата, която искам да бъде. Същото е и с песните. Доста предложения получавам, но ги отхвърлям всичките. След като съм отказвал, не е коректно да казвам имена, а отказвам не защото не харесвам изпълнителите. А искам цялото ми внимание да е към групата. Така съм щастлив и се чувствам добре.
- Смяташ ли, че албума ви \"6\" от 2006 г. щеше да има този успех като независим, ако
гигантът \"Кока-Кола\" не беше застанал зад вас,след като не продавахте албума си ?
Това беше гигантска промоция и много успешна, в рамките на която 50 000 албума се спечелиха. И още си спомням лудницата - майки с деца, които отлепват етикетите. Тиражът отиде и към 80 000 по-късно. Първият ни албум \"Ледено момиче\" от 2000 година мина 100 000, но тогава нямаше толкова Интернет даунлодване както днес. Сега не виждам как може да се продадат 100 000, като всичко можеш да си изтеглиш. Няма как... Когато издадохме втория албум 2002 година вече имаше Интернет и стигна тираж 63 хиляди. А този, третият, стигна 80 хиляди - списанията \"Ритъм\" и \"Егоист\" проявиха интерес и направиха още 10 хиляди и след това на есенното ни турне се спечелиха още 20 хиляди албума чрез Вивател.Това, предполагам никой не е разбрал и досега е,но все пак ако някой искаше да го слуша, ще трябва да пие Кока-Кола и да разлепва етикетчета.Може би сме единствената група която решава да не си продава албума.
. - Какво ново около група Д-2 ?
Смятам, че се развиваме доста добре и имаме много проекти, по които работим в момента и все хубави, все перспективни за нашата профилирана аудитория, пред която изнасяме концерти.В момента подготвяме следващия си албум с песни, които се надяваме да бъдат успешни.Завършихме и Breakdown” и английската версия на “6”,
които групата направи за филма „Command Performance” на Долф Лундгрен.
Фронтменът ни пее на Долф Лундгрен, докато го взривяват в екшън. Докато момчетата забиват, идват терористите които безчинстват, там където има тълпи, и почват да стрелят,а ние от Д2 падат като круши. С Миро (екс-Каризма) ще правим общо парче. То е почти готово и вероятно ще го пуснем за Коледа. Как изглежда ли - куха китара, глас и пиано. Пеем и двамата. След като и аз тръгнах на уроци по пеене.Открихме и клубния сезон в София и Пловдив.
- Работите ли още с американския си продуцент Лени Кордола?
- Да, заедно сме. Той много ни помогна в САЩ да запишем албума \"6\", осигури цялата логистика и студиата, в които бяхме. Ние записвахме общо в четири студиа и две от тях не се отдаваха така лесно. Едното от тях беше личното студио на Мат Соръм от \"Гънс енд Роузис\", в което той ни пусна. Спахме в неговата къща. За другото студио, където смесихме албума ни помогна братът на нашия пианист Краси, който работи там доста успешно. В едно от другите студиа пък е бил записан първият албум на \"Гънс енд Роузис\". Въобще все места с история. Останахме в САЩ около 35 дена и престоят ни там със записите мина 100 хиляди евро. Ама това са пари, които похарчихме не напразно. Научихме много неща и ясно, че звукът е много по-добър там - това си личи в албума. Но и самите ние, и знанията, които получихме как се работи, са много важни.
- Подкрепихте фондацията \"И аз мога\" за приобщаване на деца с физически увреждания, как и защо?
- Направихме концерт unplugged за тях в Театърa на армията. Билетите бяха с много висока, особено за български артист, цена - по 50 лева. Но всичките се разпродадоха. Концертът беше супер и скоро ще бъде издаден на DVD от Вирджиния рекърдс. Подкрепихме инициативата \"И аз мога\", защото видяхме, че тази фондация наистина се прави точно с тази цел, а не средство за крадене на пари. И вече има готов дневен център, за който бяха и тези приходи от концерта. Намира се в Студентски град и през септември ще отвори врати.
- Все така твърд ли ще е звукът в новия ви албум или ще смекчите тона?
- Мисля, че ще представлява най-доброто от стария ни стил и от новия. Няма да има завръщане към \"глазурата\", а към простата мелодия. В последния албум \"6\", съвсем естествено, защото човек се лута и търси, според мен някои от мелодиите, бидейки хубави, не бяха по възможностите на публиката, не бяха лесни за запяване. А в крайна сметка, дори и аз обичам една песен, която може да се запее. И не е нужно да е глазурена и лигава. Тя може просто да е хубава, може да е тъжна, може да е весела. Мога да учудя с това, което казвам, но една от най-любимите ми от старите ни песни е \"Аз и Ти\". Имаше много приятели, които ми казваха, че тя е лигава. Не, със сигурност не е лигава, напротив, хубава е. И успехът й до ден днешен показва. Така че между лигаво и мелодично има малка разлика. Със сигурност искам да направя песни, които да притежават и по-обикновена мелодичност, но направени по начина, по който вече ние свирим. И така като говоря, си представям, че ще се получи нещо между двете.
Продуцентът ни Лени Кордола и този път ще има последната дума за песните, които изпълняваме на английски, защото той се е ангажирал да ги представя в чужбина, а аз най-вече с българсите парчета.
Междувременно с английските песни се случват доста хубави неща. Същият този барабанист Мат Соръм е харесал много една наша песен и ще включи в негов филм, който ще прави.
- Оптимист ли си за бъдещето на българската музика. Все пак не всички български музиканти имат вашия спонсор?
- Ами той спонсорът гледа на кой си дава парите. И ако ни е дал пари, значи има някаква причина. Има логика нали? Така че, ако не е бил спонсорът, това означава, че аз не съм бил достатъчно добър за да имам такъв спонсор. И тази смисъл, няма ако... Фактът е, че нещата освен да стават по-добре, няма къде да отидат. И в този смисъл съм оптимист и за музиката, и за нашата група. Това от което съм разочорован е, че няма смели музикални идеи в българската музика. Няма експериментиране. Това с тия партита и всеместната лигавщина ме разочарова като музикант. Ние съзнателно сменихме стила си и се лишихме от многото участия по партита, които имахме. Ние загубхме участията, но спечелихме истинските концерти с публика. Колаборация с поп фолк никога няма да направим. В световната музика има много примери за успешни колаборации между различни жанрово музиканти, но тук не може да сравняваш някой рапър-балък с някоя чалгаджийка. Това е музикалното дъно. Тази граница ние не бихме преминали при никакви условия.
Как релаксирате ти и групата ?
Закупихме заедно с групата моторница и бунгало на язовир Искър.Забавляваме се със въдица в ръка.
Мислиш ли ,че е факт напускането на Д,Христолов от Ботев и как виждаш представянето на отбора през този сезон ?
-Не зная дали е поредната лъжа на Христолов.Знам,че искам отбора да бие както в едно време,когато моите кумири начело с Д.Вичев и П.Зехтински за малко да елиминират Байерн Мюнхен.Гледах срещата с Цска и представянето ни според мен бе зле. Изненадан съм и от поредното освобождаване на клубни легенди като Димитър Вичев и Антим Пехливанов.
Как оценяваш представянето на вратарите ни все пак знаем,че вратарският пост ти е слабост ?
Очаквах повече от Славчо Тошев ,все пак той е бивш младежки национал и е с отлични ръстови данни ,но гледайки представянето му до момента не мисля че е достоен заместник на Лилчо Арсов когото не знам защо не задържаха в отбора.
Ти си едно от лицата във Фондация „Бъдеще за Ботев”,как стоят нещата с лицата и фирмите членуващи в нея ?
За себе си се убедих ,че в нея членуват достатъчно сериозни лица и фирми със сериозни намерения за по добри дни с европейски излаз за любимият ни отбор.Чуваме се редовно и за да се придвижи Бъдещето за любимият ни клуб ,от клубът или Христолов трябва да приемат подадената ни за помощ за ръка.