Любопитни факти за Пловдив
Публикувано: 08 дек 2008 12:20
От BUTTERFLY http://bleubutterfly.wordpress.com/
Седя и разглеждам стари фото-албуми. Аз по морето, аз във Велико Търново, аз във Варна, аз в столицата, аз в Плевен, аз в Шумен, аз в Габрово, аз в Стара Загора, аз там, където има що да се види…
Всеки град има своите прелести. Един град обаче винаги ще остане в сърцето ми…
или
Сто неща, които обичам в Пловдив :
Обичам Альоша, който с автомат в ръка `пази` града ни.
Обичам Марица нощем, когато светлината от лапмите по брега и се отразяват във водата. Обичам Драматичния театър и огромния внушителен полилей на тавана му. Обичам `Иван Вазов` през есента, когато дърветата от двете му страни са обагрени в красиви цветове. И противно на това, което съм казва много пъти, обичам да обикалям часове за обувки по магазинчетата му. Обичам да минавам по бетонния мост, когато слънцето залязва над релсите.
Обичам хотел `Тримонциум`, един от символите на града.
Обичам Панаира и палата с ескалаторите, които като дете толкова ме забавляваха. Обичам завод `Каменица` и факта, че половината мъже в България пият пловдивска бира. Обичам странните скулпури по главната, върху които често виждам малките деца да се катерят неуважително. Обичам Симфонията, когато фонтаните пеят. Обичам ледените топки сладолед на `Стената` през лятото. Обичам широките празни улици на Тракия.
Обичам Античният театър и всички останки от римско време.
Обичам стадион `Ботев`, когато е обрисуван в жълто и черно. И Лаута обичам, въпреки чувството, че всеки момент ще се срути под краката ми. Обичам автогара Юг и автобуса от Истанбул. Обичам поделенията и маршируващите войници рано сутрин. Обичам пиците в `Годзила` и свръхлюбезния им персонал. Обичам градската билиотека, в която никога не мога да намеря книгата, която търся и от която никога не излизам с празни ръце.
Обичам Гребната база, когато вятърът гали водите и.
Обичам лятното кино, сгушено в подножието на тепето. Обичам лъскавите магазини по главната, в които никога не влизам. Обичам зоологическата градина и измъчените животинки, които я населяват. Обичам гъзарските кафета. Обичам Casa de Cuba. Обичам тоалетната на Casa de Cuba. Обичам кв. Кючук Париж. Обичам часовника на пощата, под който съм чакала кой ли не.
Обичам гълъбите, които се събират по площада пред Общината.
Обичам Френска езикова гимназия. Обичам статуята на Сашо Сладура, който все така държи своята цигулка в двора на Музикалната академия. Обичам заснежените върхове на Родопите, които се виждат от града. Обичам Балабановата къща. Обичам Екскалибур и боулинг пътечките. Обичам подлеза на гарата. Обичам Концертна зала. Обичам горещите летни вечери в`Конюшните на царя` с бира в ръка.
Обичам статуята на Филип Македонски, бащата на Пловдив.
Обичам фактът, че градът ми е стар почти токова, колкото Троя. Обичам Природонаучния музей, който все още ме забавлява. Обичам малкия уютен куклен театър и спрелия пред него шарен автобус. Обичам тунела. Обичам книжарница `Хеликон`, от която толкова пъти съм купувала книги за приятели и никога за себе си. Обичам площад Съединение и ангела, който го `закриля`.
Обичам статуята на Мильо, който подава любопитно ухо за градските клюки и макар че отдавна вече не подвиква на хубавите жени по главната, все още продължава да ги заглежда…
Обичам Часовниковата кула. Обичам терасите на `Сладоледената къща`. Обичам къщата- музей `Златю Бояджиев`. Обичам билярд-клубовете. Обичам гледката от прозореца на стаята ми. Обичам звука от латерната, който се носи из тесните улички на Стария град и онази `древна` аптека, по чиито равтове стоят наредени мистични билки и лекарства .
Обичам стадион `Пловдив`, на който се надявам някой ден да имам удоволствието да гледам футболен мач.
Обичам Бир-фестът на площада пред Пощата. Обичам уличните котки. Обичам `Цар Симеоновата градина` през всички сезони на годината. Обичам градската художествена галерия. Обичам картините по Джумаята. Обичам църквата `Св. Петка`. Обичам уличките на Капана, в които винаги успявам да се загубя.
Обичам шестте моста над Марица.
Обичам най-пловдивската дума - `майна`. Обичам къщите на Стария град. Обичам мъглите около реката рано сутрин, когато времето е влажно. Обичам тепетата. Обичам павираните улици…ч
Седя и разглеждам стари фото-албуми. Аз по морето, аз във Велико Търново, аз във Варна, аз в столицата, аз в Плевен, аз в Шумен, аз в Габрово, аз в Стара Загора, аз там, където има що да се види…
Всеки град има своите прелести. Един град обаче винаги ще остане в сърцето ми…
или
Сто неща, които обичам в Пловдив :
Обичам Альоша, който с автомат в ръка `пази` града ни.
Обичам Марица нощем, когато светлината от лапмите по брега и се отразяват във водата. Обичам Драматичния театър и огромния внушителен полилей на тавана му. Обичам `Иван Вазов` през есента, когато дърветата от двете му страни са обагрени в красиви цветове. И противно на това, което съм казва много пъти, обичам да обикалям часове за обувки по магазинчетата му. Обичам да минавам по бетонния мост, когато слънцето залязва над релсите.
Обичам хотел `Тримонциум`, един от символите на града.
Обичам Панаира и палата с ескалаторите, които като дете толкова ме забавляваха. Обичам завод `Каменица` и факта, че половината мъже в България пият пловдивска бира. Обичам странните скулпури по главната, върху които често виждам малките деца да се катерят неуважително. Обичам Симфонията, когато фонтаните пеят. Обичам ледените топки сладолед на `Стената` през лятото. Обичам широките празни улици на Тракия.
Обичам Античният театър и всички останки от римско време.
Обичам стадион `Ботев`, когато е обрисуван в жълто и черно. И Лаута обичам, въпреки чувството, че всеки момент ще се срути под краката ми. Обичам автогара Юг и автобуса от Истанбул. Обичам поделенията и маршируващите войници рано сутрин. Обичам пиците в `Годзила` и свръхлюбезния им персонал. Обичам градската билиотека, в която никога не мога да намеря книгата, която търся и от която никога не излизам с празни ръце.
Обичам Гребната база, когато вятърът гали водите и.
Обичам лятното кино, сгушено в подножието на тепето. Обичам лъскавите магазини по главната, в които никога не влизам. Обичам зоологическата градина и измъчените животинки, които я населяват. Обичам гъзарските кафета. Обичам Casa de Cuba. Обичам тоалетната на Casa de Cuba. Обичам кв. Кючук Париж. Обичам часовника на пощата, под който съм чакала кой ли не.
Обичам гълъбите, които се събират по площада пред Общината.
Обичам Френска езикова гимназия. Обичам статуята на Сашо Сладура, който все така държи своята цигулка в двора на Музикалната академия. Обичам заснежените върхове на Родопите, които се виждат от града. Обичам Балабановата къща. Обичам Екскалибур и боулинг пътечките. Обичам подлеза на гарата. Обичам Концертна зала. Обичам горещите летни вечери в`Конюшните на царя` с бира в ръка.
Обичам статуята на Филип Македонски, бащата на Пловдив.
Обичам фактът, че градът ми е стар почти токова, колкото Троя. Обичам Природонаучния музей, който все още ме забавлява. Обичам малкия уютен куклен театър и спрелия пред него шарен автобус. Обичам тунела. Обичам книжарница `Хеликон`, от която толкова пъти съм купувала книги за приятели и никога за себе си. Обичам площад Съединение и ангела, който го `закриля`.
Обичам статуята на Мильо, който подава любопитно ухо за градските клюки и макар че отдавна вече не подвиква на хубавите жени по главната, все още продължава да ги заглежда…
Обичам Часовниковата кула. Обичам терасите на `Сладоледената къща`. Обичам къщата- музей `Златю Бояджиев`. Обичам билярд-клубовете. Обичам гледката от прозореца на стаята ми. Обичам звука от латерната, който се носи из тесните улички на Стария град и онази `древна` аптека, по чиито равтове стоят наредени мистични билки и лекарства .
Обичам стадион `Пловдив`, на който се надявам някой ден да имам удоволствието да гледам футболен мач.
Обичам Бир-фестът на площада пред Пощата. Обичам уличните котки. Обичам `Цар Симеоновата градина` през всички сезони на годината. Обичам градската художествена галерия. Обичам картините по Джумаята. Обичам църквата `Св. Петка`. Обичам уличките на Капана, в които винаги успявам да се загубя.
Обичам шестте моста над Марица.
Обичам най-пловдивската дума - `майна`. Обичам къщите на Стария град. Обичам мъглите около реката рано сутрин, когато времето е влажно. Обичам тепетата. Обичам павираните улици…ч