Re: История на Ботев (Пловдив)
Публикувано: 20 апр 2009 20:31
Ботев - Стяуа (Букурещ)
1/16 финал КНК
13.09.1962 г.
Стяуа (Букурещ) - Ботев 3:2
Репортажът от мача е цитат от книгата на Петър Евтимов "Ехо от стадиона".
На футболния ни небосклон се бе появило едно съзвездие, чието сияние ставаше все по - ярко, а името му - все по-популярно в продължение на цяло футболно поколение. Едно свидно на всеки българин име - Ботев - представляваше втория град на страната ни, Пловдив. Постепенните им успехи доведоха до превземането на единия от футболните ни върхове (Купата на Съветската Армия, който към този момент е най-масовият футболен турнир). За първи път в своята история ботевци получиха правото да участват в турнира на Носителите на националните купи. Те трябва да изиграят два мача с един от най-известните отбори на северната ни съседка - Стяуа (Букурещ).
Първата среща е в румънската столица. Настаняват ни във военния клуб. Радио Букурещ не предава мача - Ботев не бил известен в Румъния (бел. на А. Петров - румънските журналисти имат къса памет и забравят, че само две година по-рано на 14.051961 г. Ботев е победил същия този отбор Стяуа (тогава ЧЧА) с категоричното 3:0). Вместо футболната среща за КНК Радио Букурещ предава ръгби мач. Ентусиазирани от предишните две участия в евротурнирите, петдесет хиляди привърженици на Стяуа се заканват на играчите на Ботев при слизането им от автобуса пред стадион "23 август", че ще ги победят с 3-4 гола. Гледам момчетата с чанти в ръце да се промъкват сред множеството към тунела да се промъкват сред множеството към тунела, за да отидат в съблекалнята. "Стяау, чинче - заро" - пет на нула крещят в хор и някои дори протягат ръка да потупат нашите. На лицата на повечето от тях виждам свъсени вежди, стистнати устни. Само Райко Стойнов показва зъбите си: "Ще ви бием." "Чинче - зеро" - отвръщат му още по-силно запалянковците. В съблекалните нашите се обличат припряно, Аспарухов е дори груб, отвръща на някакъв въпрос троснато. "Нервност!" - казвам си.
Разборът на ст. тр. Георги Генов е кратък. Учудвам се! Нито една дума за важността на мач. "Правилно - казвам се, - ще играят не деца, а мъже. Има си хас да не съзнават колко важен е изходът от срещата!" Отбелязвам това, защото не за първи път присъствам на разбор и защото неведнъж съм се чудел как издържат нервите на футболистите. Една проста истина да им бъде натяквана не до втръсване, а до побъркване! И държа да отбележа, че геройство в този случаи е, когато не загубят мача. Зная случаи с националния отбор, когато подготовката - психологическата и тактическата - в деня на мача е траяла по три часа. Наистина всякакво говорене ще изнерви настръхналите мъже от Ботев. А за колективност, сплотеност, всеотдайност - имат и за себе си, и да дадат назаем. На стадиона оттеква възклик, сякаш ято реактивни самолети преминават. Викат 50 000 гърла.
- Хайде, вече можете да излизате на терена да загрявате и вие. Спокойно и умната! - това е последното настъвление към ботевци. Питам треньора защо не ги пускаше да излязат преди Стяуа.
- Не искам този взрив от свиркания и викове да се стовари върху тях. Сега - да, тъй като бурята и възгласите преминаха и зрителите свиркат много по-малко, понеже са заети със своите. На какви дребни детайли от футболната игра от футболната игра обръща внимание този бай Георги, известният на всички запалянкоци Георги Генов. Загрявката преминава съсредоточено, без шеги, някакси строго! Трудно ще бъде на домакините, нека си викат трибуните. Пък и дали ще викат много?... В това аз се съмнявам. Вече имам опит в някои неуловими за зрителите белези ми говорят, защото зная силите на нашите и познавам и противника, защото чуствам амбицията на този млад отбор да не се огъне, да не отстъпи. И най-важното, защото тук играят такива майстори и бойци като Райко Стойнов, Георги Аспарухов, Динко Дерменджиев, Видин Апостолов. Георги Попов.
Ботевци не се обиждат от това, че не били известни, те искат да направят първата крачка към известността. Мачът започна. Трибуните ехтят. Под мен, седнали на скамейката, са резервите на Ботев и треньорът им. Той се обръща към мен, като извива глава назад, повдига рамене и сочи с показалец устата си и трибуните.
"Не млъкват!"
Аз соча нашите единадесет на терена: "Ще ги накараме да млъкнат!"
Зная страховете му - Попов не е изликувал напълно травмата си в левия крак, а Дерменджиев се оплакваше от болки в коляното. Бай Георги захапва цигарата си и се сгушва в раменете си. Стадион "23 август" ехти...
И изведнъж тишина! Бай Георги се обръща към мен и целият сияе. "Млъкнаха" - вика ми той и само неговият глас се чува. Цигарата, която дими в устата му, не пада. Залепена е за долната му устна. Съдията сочи центъра. Румънският вратар се е навел и върши най-неприятно нещо в живота на един вратар. Той изважда топката от мрежата си и я рита с омраза към центъра на терена. А нападателят, който я е забил в мрежата, ще бъде прекърешен от своите, които спринтират към него, за да се хвърлят отгоре му и да го целунат! Добре, че нашият нападател е снажен, як, та не го събарят...
И дикторът на стадиона : "Голът бе отбелязан от номер девет от отбора на Ботев - Аспарухов!"
Стадионът немее. Няма да описвам как стана голът. Ще кажа само, че това бе направено от състезател, за какъвто мечтае всеки голям отбор. Голям, тъй като малък отбор не може и да мечтае за такъв състезател. Футболист, когото треньорите наричат "решаващ играч от предната линия". Това е състезател с универсални качества, с каквито толкова щедро бе надарен ГУНДИ, или пък с изключително развити определени качества като: бързина, финт, и пр., позволяващ му сам да се нагърби с решаването на тежка задача дори и при най-сложната игрова ситуация и да "реши мача". За мен Аспарухов израсна като футболен колос в отбора на Ботев Пловдив. Разбира се, по силата на това, че трябваше да отбие войнишката си служба, той се раздели с Левски. В Ботев пристигна вече "оформен" и с големите си заложби, но истинското си израстване получи в Ботев.
Стадион "23 август" сякаш се разтърсва. Получаваме гол! След грешка в защитата колегата на Гунди с номер 9, националът Войня, изравнява. Бай Георги сдъвква цигарата!
След почивката всичко ще се повтори. Отново по-дабра игра и натиск от страна на ботевци и нов гол: 2:1 за нас. И дикторът ще изрече същото име на автора на гола: "Аспарухов", след подаване на Чико, и сега румънската публика ще аплодира ботевци. Малко след това Карушков ще скочи да лови една "лека" висока топка. Тъкмо това ще ми каже след мача той - "лека". В борбата за нея не влиза никой, тъкмо за това той ще я изпусне и отстрани ще я засече лидерът и национален халф Константин - 2:2. Но уникумът на тези изпускания е 5 минути преди края на мача. Стреля се отдалеч. М. Карушков пак е сам и лови. Топката е на височинате на гърдите му. Но как лови, само той си знае, защото тя отскача от прегръдката му и се оплита в мрежата му. А Карушков се хваща за косата и се тръшка на тревата... Губим с 3:2. Вечерта предавам кореспонденцията по радиото... Да си по-добър и да загубиш е наистина тежко, но още по-тежко е, когато ти самият помогнеш да те победи противникът ти. Това направи и младият и ДЕБЮТИРАЩ отбор на Ботев. Младостта надигра за дълго отбора на Стяуа, но и младостта , липсата на международен опит изпусна победата, пък не беше ли и по-добре да запазят силите си за този мача, вместо да надиграват силния отбор на Славия три дена по-рано без Дерменджиев с класическото 3:0. В отбора на Стяуа по това време са фигури като: Завода, Кришан, Татару.
На този мач едни от най-големите подръжници на ботевци бяха футболистите на Дунав 0(Русе). На финала в София те загубиха с 0:3, но днес сякаш играха те, Капитанат им Н. Йорданов предвожда цялата си чета след мача: "Спокойно, момчет, всичко се случва. В България ще ги бием с голям резултат".
Стяуа (Букурещ): Ерамия, Завода, Алмаджану, Иванеску, Ем. Йеней, Кришан, Крейначану, Константин, Войня, Ракши, Татару
Ботев: Карушков, Панайотов, Чакъров, Апостолов, Стойнов, Занев, Попов, Харалампиев, Аспарухов, Пешев, Дерменджиев.
Голмайстори: 0:1 Аспарухов (34 мин.); 1:1 Войня (44 мин.); 1:2 Аспарухов (55 мин,); 2:2 Константин (68 мин.); 3:2 Кришан (87 мин.).
Съдия: Б. Неделковски (Югославия)
1/16 финал КНК
19.09.1962г.
Ботев - Стяуа (Букурещ) 5:1
Още в 9 минута отрицателният резултат от мача в Букурещ е заличен. Бившият нападател Виден Апостолов преминава няколко румънци и мощен шут оплита топката в мрежата. Успокоени, канарите поемат сигурно играта в своете ръце и са единственият отбор на терена. С много въодушевление и фантазия в атака и с безпогрешна игра в отбрана е осигурен сигурен тил пред Карушков. Тактическата схема 4-4-2 донася своя плод и ръцете на нападателите на Ботев са развързани, а отличен мач изнася незабравимият Георги Аспарухов. Неуловим в лъжливите движения, безгрешен в дрибъла, той възхищава и с широкия поглед, с всеотдайността в играта, с прицизните и винаги находчиви подавания, с реализаторските си умения. "Златната глава" на нашата деветка три пъти наред изправя публиката на крака: в 14 минута след ъглов удар, в 28 минута от 8 метра и в 39 минута, когато топката буквално се забива под напречната греда. Второто полувреме е една формалност и в 51 минута Татару намалява за 4:1. В 56 минута Дерменджиев бележи за 5:1
Ботев: Карушков, Панайотов, Чакъров, Апостолов, Стойнов, Занев, Попов, Дерменджиев, Аспарухов, Харалампиев, Сотиров
Стяуа (Букурещ): Еремия, Завода, Кожохару, Стайку, Йеней, Кришан, Ракши, Константин, Войня, Иванеску, Татару.
Съдия: Цуварас (Гърция)
И след този мач, и при последвалото гостуване в Румъния 5 години по-късно и румънското радио, и румънската телевизия ще предават срещата с Рапид (Букурещ). Пловдивските момчета ще си извоюват това не само със званието "шампион на България", но и с успеха си срещу един от най-добрите отбори в северната ни съседка с доста национални състезатели в състава си.
[Материала е взет от книгата "Ботев Пловдив в Евротурнирите" издадена през 2004г. с автор Антон Петров]
1/16 финал КНК
13.09.1962 г.
Стяуа (Букурещ) - Ботев 3:2
Репортажът от мача е цитат от книгата на Петър Евтимов "Ехо от стадиона".
На футболния ни небосклон се бе появило едно съзвездие, чието сияние ставаше все по - ярко, а името му - все по-популярно в продължение на цяло футболно поколение. Едно свидно на всеки българин име - Ботев - представляваше втория град на страната ни, Пловдив. Постепенните им успехи доведоха до превземането на единия от футболните ни върхове (Купата на Съветската Армия, който към този момент е най-масовият футболен турнир). За първи път в своята история ботевци получиха правото да участват в турнира на Носителите на националните купи. Те трябва да изиграят два мача с един от най-известните отбори на северната ни съседка - Стяуа (Букурещ).
Първата среща е в румънската столица. Настаняват ни във военния клуб. Радио Букурещ не предава мача - Ботев не бил известен в Румъния (бел. на А. Петров - румънските журналисти имат къса памет и забравят, че само две година по-рано на 14.051961 г. Ботев е победил същия този отбор Стяуа (тогава ЧЧА) с категоричното 3:0). Вместо футболната среща за КНК Радио Букурещ предава ръгби мач. Ентусиазирани от предишните две участия в евротурнирите, петдесет хиляди привърженици на Стяуа се заканват на играчите на Ботев при слизането им от автобуса пред стадион "23 август", че ще ги победят с 3-4 гола. Гледам момчетата с чанти в ръце да се промъкват сред множеството към тунела да се промъкват сред множеството към тунела, за да отидат в съблекалнята. "Стяау, чинче - заро" - пет на нула крещят в хор и някои дори протягат ръка да потупат нашите. На лицата на повечето от тях виждам свъсени вежди, стистнати устни. Само Райко Стойнов показва зъбите си: "Ще ви бием." "Чинче - зеро" - отвръщат му още по-силно запалянковците. В съблекалните нашите се обличат припряно, Аспарухов е дори груб, отвръща на някакъв въпрос троснато. "Нервност!" - казвам си.
Разборът на ст. тр. Георги Генов е кратък. Учудвам се! Нито една дума за важността на мач. "Правилно - казвам се, - ще играят не деца, а мъже. Има си хас да не съзнават колко важен е изходът от срещата!" Отбелязвам това, защото не за първи път присъствам на разбор и защото неведнъж съм се чудел как издържат нервите на футболистите. Една проста истина да им бъде натяквана не до втръсване, а до побъркване! И държа да отбележа, че геройство в този случаи е, когато не загубят мача. Зная случаи с националния отбор, когато подготовката - психологическата и тактическата - в деня на мача е траяла по три часа. Наистина всякакво говорене ще изнерви настръхналите мъже от Ботев. А за колективност, сплотеност, всеотдайност - имат и за себе си, и да дадат назаем. На стадиона оттеква възклик, сякаш ято реактивни самолети преминават. Викат 50 000 гърла.
- Хайде, вече можете да излизате на терена да загрявате и вие. Спокойно и умната! - това е последното настъвление към ботевци. Питам треньора защо не ги пускаше да излязат преди Стяуа.
- Не искам този взрив от свиркания и викове да се стовари върху тях. Сега - да, тъй като бурята и възгласите преминаха и зрителите свиркат много по-малко, понеже са заети със своите. На какви дребни детайли от футболната игра от футболната игра обръща внимание този бай Георги, известният на всички запалянкоци Георги Генов. Загрявката преминава съсредоточено, без шеги, някакси строго! Трудно ще бъде на домакините, нека си викат трибуните. Пък и дали ще викат много?... В това аз се съмнявам. Вече имам опит в някои неуловими за зрителите белези ми говорят, защото зная силите на нашите и познавам и противника, защото чуствам амбицията на този млад отбор да не се огъне, да не отстъпи. И най-важното, защото тук играят такива майстори и бойци като Райко Стойнов, Георги Аспарухов, Динко Дерменджиев, Видин Апостолов. Георги Попов.
Ботевци не се обиждат от това, че не били известни, те искат да направят първата крачка към известността. Мачът започна. Трибуните ехтят. Под мен, седнали на скамейката, са резервите на Ботев и треньорът им. Той се обръща към мен, като извива глава назад, повдига рамене и сочи с показалец устата си и трибуните.
"Не млъкват!"
Аз соча нашите единадесет на терена: "Ще ги накараме да млъкнат!"
Зная страховете му - Попов не е изликувал напълно травмата си в левия крак, а Дерменджиев се оплакваше от болки в коляното. Бай Георги захапва цигарата си и се сгушва в раменете си. Стадион "23 август" ехти...
И изведнъж тишина! Бай Георги се обръща към мен и целият сияе. "Млъкнаха" - вика ми той и само неговият глас се чува. Цигарата, която дими в устата му, не пада. Залепена е за долната му устна. Съдията сочи центъра. Румънският вратар се е навел и върши най-неприятно нещо в живота на един вратар. Той изважда топката от мрежата си и я рита с омраза към центъра на терена. А нападателят, който я е забил в мрежата, ще бъде прекърешен от своите, които спринтират към него, за да се хвърлят отгоре му и да го целунат! Добре, че нашият нападател е снажен, як, та не го събарят...
И дикторът на стадиона : "Голът бе отбелязан от номер девет от отбора на Ботев - Аспарухов!"
Стадионът немее. Няма да описвам как стана голът. Ще кажа само, че това бе направено от състезател, за какъвто мечтае всеки голям отбор. Голям, тъй като малък отбор не може и да мечтае за такъв състезател. Футболист, когото треньорите наричат "решаващ играч от предната линия". Това е състезател с универсални качества, с каквито толкова щедро бе надарен ГУНДИ, или пък с изключително развити определени качества като: бързина, финт, и пр., позволяващ му сам да се нагърби с решаването на тежка задача дори и при най-сложната игрова ситуация и да "реши мача". За мен Аспарухов израсна като футболен колос в отбора на Ботев Пловдив. Разбира се, по силата на това, че трябваше да отбие войнишката си служба, той се раздели с Левски. В Ботев пристигна вече "оформен" и с големите си заложби, но истинското си израстване получи в Ботев.
Стадион "23 август" сякаш се разтърсва. Получаваме гол! След грешка в защитата колегата на Гунди с номер 9, националът Войня, изравнява. Бай Георги сдъвква цигарата!
След почивката всичко ще се повтори. Отново по-дабра игра и натиск от страна на ботевци и нов гол: 2:1 за нас. И дикторът ще изрече същото име на автора на гола: "Аспарухов", след подаване на Чико, и сега румънската публика ще аплодира ботевци. Малко след това Карушков ще скочи да лови една "лека" висока топка. Тъкмо това ще ми каже след мача той - "лека". В борбата за нея не влиза никой, тъкмо за това той ще я изпусне и отстрани ще я засече лидерът и национален халф Константин - 2:2. Но уникумът на тези изпускания е 5 минути преди края на мача. Стреля се отдалеч. М. Карушков пак е сам и лови. Топката е на височинате на гърдите му. Но как лови, само той си знае, защото тя отскача от прегръдката му и се оплита в мрежата му. А Карушков се хваща за косата и се тръшка на тревата... Губим с 3:2. Вечерта предавам кореспонденцията по радиото... Да си по-добър и да загубиш е наистина тежко, но още по-тежко е, когато ти самият помогнеш да те победи противникът ти. Това направи и младият и ДЕБЮТИРАЩ отбор на Ботев. Младостта надигра за дълго отбора на Стяуа, но и младостта , липсата на международен опит изпусна победата, пък не беше ли и по-добре да запазят силите си за този мача, вместо да надиграват силния отбор на Славия три дена по-рано без Дерменджиев с класическото 3:0. В отбора на Стяуа по това време са фигури като: Завода, Кришан, Татару.
На този мач едни от най-големите подръжници на ботевци бяха футболистите на Дунав 0(Русе). На финала в София те загубиха с 0:3, но днес сякаш играха те, Капитанат им Н. Йорданов предвожда цялата си чета след мача: "Спокойно, момчет, всичко се случва. В България ще ги бием с голям резултат".
Стяуа (Букурещ): Ерамия, Завода, Алмаджану, Иванеску, Ем. Йеней, Кришан, Крейначану, Константин, Войня, Ракши, Татару
Ботев: Карушков, Панайотов, Чакъров, Апостолов, Стойнов, Занев, Попов, Харалампиев, Аспарухов, Пешев, Дерменджиев.
Голмайстори: 0:1 Аспарухов (34 мин.); 1:1 Войня (44 мин.); 1:2 Аспарухов (55 мин,); 2:2 Константин (68 мин.); 3:2 Кришан (87 мин.).
Съдия: Б. Неделковски (Югославия)
1/16 финал КНК
19.09.1962г.
Ботев - Стяуа (Букурещ) 5:1
Още в 9 минута отрицателният резултат от мача в Букурещ е заличен. Бившият нападател Виден Апостолов преминава няколко румънци и мощен шут оплита топката в мрежата. Успокоени, канарите поемат сигурно играта в своете ръце и са единственият отбор на терена. С много въодушевление и фантазия в атака и с безпогрешна игра в отбрана е осигурен сигурен тил пред Карушков. Тактическата схема 4-4-2 донася своя плод и ръцете на нападателите на Ботев са развързани, а отличен мач изнася незабравимият Георги Аспарухов. Неуловим в лъжливите движения, безгрешен в дрибъла, той възхищава и с широкия поглед, с всеотдайността в играта, с прицизните и винаги находчиви подавания, с реализаторските си умения. "Златната глава" на нашата деветка три пъти наред изправя публиката на крака: в 14 минута след ъглов удар, в 28 минута от 8 метра и в 39 минута, когато топката буквално се забива под напречната греда. Второто полувреме е една формалност и в 51 минута Татару намалява за 4:1. В 56 минута Дерменджиев бележи за 5:1
Ботев: Карушков, Панайотов, Чакъров, Апостолов, Стойнов, Занев, Попов, Дерменджиев, Аспарухов, Харалампиев, Сотиров
Стяуа (Букурещ): Еремия, Завода, Кожохару, Стайку, Йеней, Кришан, Ракши, Константин, Войня, Иванеску, Татару.
Съдия: Цуварас (Гърция)
И след този мач, и при последвалото гостуване в Румъния 5 години по-късно и румънското радио, и румънската телевизия ще предават срещата с Рапид (Букурещ). Пловдивските момчета ще си извоюват това не само със званието "шампион на България", но и с успеха си срещу един от най-добрите отбори в северната ни съседка с доста национални състезатели в състава си.
[Материала е взет от книгата "Ботев Пловдив в Евротурнирите" издадена през 2004г. с автор Антон Петров]