История на Ботев (Пловдив)

Модератори: kartago, SkArY_9, paceto, slavia_forever, vaskonti, Madridist

Потребителски аватар
Meto_1912
Мнения: 963
Регистриран на: 20 авг 2008 11:07
Местоположение: Пловдив

История на Ботев (Пловдив)

Мнениеот Meto_1912 » 01 фев 2009 13:54

През първите години на двадесети век възпитаниците на пловдивския френски колеж "СВ. Августин" допринасят за разпространението на първите спортове в гр. Пловдив и най-вече за популяризирането на играта с топка, наречена - футбол. В периода 1906-1907г. в колежа е създаден първият футболен тим, който оказва заразително влияние върху младежите от Пловдив. През периода 1910-1912 година започват да възникват различни махленски отбори, които бързо изчезват след угасването на ентусиазма и амбицията на техните инициатори.
При една такава обстановка група ентусиазирани младежи, ученици от мъжката гимназия и френския колеж, увлечени по крайно интересната игра футбол, решават по подобие на учениците от френския колеж да създадат свой спортен клуб и сами, организирано, да спортуват. Така в началото на месец март 1912г. те учредяват първото спортно дружество в Пловдив - "Христо Ботев" - футболно дружество. Съставен е учередителен протокол, избран е и първият Управителен съвет, в който влизат: Стоян Иванов Пухтев - председател, Ненко Георгиев Пенелов - заместник-председател, Петър Делев - секретар-касиер и Теньо Русев - домакин. Останалите учредители са: Никола Алваджиев, Димо Сидеров, Асен Мерджанов, Георги Каранешев, Бойчо Стоянов, Стефан Йовчев, Атанас Минчев, Борис Бакърджиев, Христо Димитров, Борис Сотиров, Слав Славов, Иван Петков, Богомил Икономов, Николай Николов, Георги Танев, Пейчо Попов, Ради Мурджев и Георги Радев. Името на футболното дружество предлага Теньо Русев, който по-късно става летец и загива при авиационна катастрофа на 15. IX. 1929 година.---->

ВИЗИТНА КАРТИЧКА

Град: Пловдив

Година на основаване: 12 март 1912 г.

През годините към СК Ботев Пловдив се вливат следните футболни отбори,спортни и атлетически дружества от градът ни

1922-влива се АСД Мусала

1936-влива се СК Борислав

27.12.1944-влива се СК Шипка

29.05.1947-влива се НФД Стефан Кираджиев.Названието на клубът се променя на ,,НФД Ботев Пловдив,,

18.09.1947-влива се военният клуб ФОВГ и в самото начало на 1948 названието на клубът се променя на ,,Ботев при ДНВ,,

1951-ново преименуване -,,Ботев при Дом на Офицера,,

1952-ново преименуване-,,Ботев при ДНА,,

1956-ново преименуване-,,СКНА Ботев,,

16.05.1957-влива се ДСО Червено знаме и новото преименуване е ,,АСК Ботев Пловдив,,

01.01.1965-ново преименуване-,,КЦМ Ботев Пловдив,,

27.07.1967-ДФС Спартак Пловдив и ССК Академик Пловдив административно се вливат към КЦМ Ботев заради решение на действащата тогава административна власт.Новото наименование на клубът ни е ДФС Тракия Пловдив

1972-клубът се връща във военните структури и новото наименование е АФД Тракия Пловдив

1985-футболният клуб е отделен като самостоятелна спортна организация с наименование ФК Тракия Пловдив

29.11.1989-връща се изконното име ФК Ботев Пловдив

19.03.1999-ПФК Ботев 1912 Пловдив



Стадион: "Христо Ботев" - 25 000 седящи места

Основен екип: жълто-черно, черно, черно

Резервен екип: сиво, сиво, черно

Адрес: 4000 Пловдив бул. "Източен" 10 032/625736
................................... Президент

Христо Андреев Финансов директор

Борислав Димитров Изпълнителен директор

............................... Административен директор



Костадин Ангелов - Старши треньор

Кирил Андонов - Помощник треньор
Васил Василев - Треньор вратари
Антим Пехливанов - Треньор нападатели

Председатели на ФК Ботев през годините:

Cтоян Пухтев 1912 - 1922

Иван Никифоров 1922 - 1923

Георги Хитрилов 1923 - 1926

Христо Kънчев 1926 - 1944

Стойо Сеизов 1944 - 1947

Димитър Ганчев 1947 - 1953

Димитър Вангелов 1953 - 1960

Йовчо Йовчев 1960 - 1964

Станко Станков 1964 - 1972

Kирил Аспарухов 1972 - 13.IX.1990

Виден Апостолов 13.IX.1990 - 1.X.1992

Петър Балджиев 1.X.1992 - 16.I.1993

Христо Данов 16.I.1993 - 4.I.1995

Михаил Маркачев 4.I.1995 - 14.X.1996

Георги Чакъров 14.X.1996 - 16.IX.1997

Петко Муравенов 16.IX.1997 - 26.XI.1997

Васил Kоритарев 26.XI.1997 - 16.XII.1997

Васко Нинов 16.XII.1997 - 19.III.1999

Димитър Христолов 19.III.1999- 16.X.2008

ТРЕНЬОРИ:
Никола Щерев - Старика Петър Зехтински
Иван Гутев Динко Дерменджиев
Никола Щерев - Старика Павел Панов
Васил Kуцаров Атанас Драмов
Божидар Kапустин Динко Дерменджиев
Борислав Габровски Kостадин Kостадинов
Георги Генов - Джогата Георги Попов-Тумби
Васил Спасов - Валяка Динко Дерменджиев
Георги Чакъров Марин Бакалов
Васил Спасов - Валяка Петър Зехтински
Георги Чакъров Марин Бакалов
Гаврил Стоянов - Гацо Динко Дерменджиев
Тодор Тодоров - Дурата Марин Бакалов
Серги Йоцов Димитър Младенов
Добрин Ненов Динко Дерменджиев
Иван Манолов - Орела Георги Лазаров
Динко Дерменджиев Петър Kурдов
Иван Глухчев Красимир Манолов
Динко Дерменджиев Тенчо Тенев
Петър Зехтински Kостадин Kостадинов
Динко Дерменджиев Митко Джоров
Трифон Пачев
Ясен Петров-ПОП КРЪСТЮ
Корадо Кота
Атанас Маринов
Светослав Гърков-Т.Тенев
Стефано Кусин
Костадин Ангелов



Рекордите на Ботев Пд:

-най-много отбелязани голове-82 през 1985/86

-най-много победи-18 през 1985/86

-най-много равни срещи-13 през 1973/74

-най-малко загуби-5 през 1966/67

-най-големи победи-Ботев-Марек 9:0 /65-66/ Ботев-Локомотив ГО 8:0 /04-05/ Ботев-Черноморец 8:0 /84-85/ Ботев-Миньор Пк 8:0 /84-85/ Ботев-Берое 8:1 /85-86/

-най-голямо домакинско посещение-срещу Барселона 60 000 души през 1981г.

-най-голямо посещение при гостуване-13 000 души в Благоевград през 1993г.

Рекорди на Ботев в евротурнирите!
1.БОТЕВ е първия български отбор,който участва в турнира за КНК като носител ,и третия ни поред представител в евротурнирите.
2.19.09 1962 г.БОТЕВ ПЛОВДИВ-СТЯУА БУКУРЕЩ 5-1.Първа българска победа в турнира за КНК.В тази среща е отбелязан и втория хетрик на български футболист в евротурнирите.
3.24.10.1962 г.ШАМРОУК РОУВЕРС -БОТЕВ ПЛОВДИВ 0-4 .Първа българска победа в евротурнирите с 4 чисти гола,и то като гост.
4.27.02.1963 г. БОТЕВ ПЛОВДИВ -АТЛЕТИКО МАДРИД 1-1.Постигна ти са две постижения,които до този момент не са се случвали:
а)първия български отбор,който е четвъртфиналист с изиграни 5 срещи.
б)за първи път български отбор в евротурнирите има изиграни четири срещи (поредни)без загуба.
5.18.08.1968 г. БОТЕВ ПЛОВДИВ -РЕАЛ САРАГОСА 3-1 .Първа българска победа в евротурнирите над испански отбор с 2 гола разлика.
6.13.09.1978 г.ХЕРТА БЕРЛИН -БОТЕВ ПЛОВДИВ 0-0.Първа точка за български отбор на чужд терен срещу отбор от бившата ФРГ.
7.7.11.1984 Г. БОТЕВ ПЛОВДИВ-БАЙРЕН МЮНХЕН 2-0 .БОТЕВ е единствения български отбор ,който е най близо до отстраняване на баварския гранд.
8.23.08.1995 г. ДИНАМО ТБИЛИСИ -БОТЕВ ПЛОВДИВ 0-1.Първа победа на български отбор като гост над отбор от бившата (СССР)

Играчите:

-най-много изиграни срещи за клуба-Динко Дерменджиев 447 мача,Виден Апостолов 429 мача,Запрян Раков 359 мача,Марин Бакалов 353 мача,Петър Зехтински 350 мача,Костадин Костадинов 350 мача

-най-много голове за клуба-Динко Дерменджиев със 194 гола,Костадин Костадинов 106 гола,Атанас Пашев 100 гола,Антим Пехливанов 89 гола,Иван Сотиров 86 гола,Георги Попов 83 -най-много голове в един мач-Дормушали Саидходжа с 6 гола

-най-много голове в един мач-Добрин Ненов с 5 гола

-най-много пъти с хеттрик-Динко Дерменджиев 7 пъти

-най-много пъти с 4 гола-Атанас Пашев 2 пъти и 3 пъти по 3 гола, Георги Славков - 1 път по 4 гола и 2 пъти по 3 гола,Георги Донков - 1 път по 4 гола,Антим Пехливанов - 1 път по 4 гола и 2 пъти по 3 гола,Костадин Костадинов - 1 път по 4 гола и 2 пъти по 3 гола,Стефан Генов - 1 път по 4 гола,Георги Аспарухов - Гунди - 1 път по 4 гола

-най-много реализирани дузпи-Атанас Пашев с 24 гола

- хеттрик Костадин Видолов,Георги Марков,Наско Сираков,Иван Сотиров, Георги Убинов,Добрин Ненов ,Виден Апостолов, Антон Милков и Красимир Манолов - 1 път по 3 гола

-Голмайстори на България: Иван Сотиров-20 гола през 1960/61, Иван Притъргов-20 гола през 1974/75, Георги Славков-31 гола през 1980/81, Антим Пехливанов-20 гола през 1982/83, Атанас Пашев-30 гола през 1985/86

-Златна обувка за гол-майстор на Европа през 1981 година-Георги Славков




УСПЕХИ



Шампионат: Шампион - 2 пъти
(1929, 1967)
Нац. Купа: Носител на купата
(1929/1962/1981)
Евротурнири: Четвъртфиналист за КНК
(1962/1963)
Купа "Тримонциум" 1943/1984/1987/1989
Градски първенец

1926/1927/1928/1929/1930/

1936/1939
Областен първенец 1929/1936/1945/1947
Балканска купа 1972
"А" Група: 56 участия до момента
"Б" Група: 03 участия до момента



ВЕЧНАТА БИТКА ЗА ГРАД ПЛОВДИВ

ГРАДСКИ СЪПЕРНИЦИ



СПОРТКЛУБ ПЛОВДИВ

ЛЕВСКИ ПЛОВДИВ

ПАРЧЕВИЧ ПЛОВДИВ

ШИПКА ПЛОВДИВ

БАРКОХБА ПЛОВДИВ

МАРИЦА ПЛОВДИВ

СПАРТАК ПЛОВДИВ

ЛОКОМОТИВ ПЛОВДИВ

ДЕРБИ МАЧОВЕ

БОТЕВ ПЛОВДИВ - ЛОКОМОТИВ ПД

БОТЕВ ПЛОВДИВ - СПАРТАК ПД

БОТЕВ ПЛОВДИВ - МАРИЦА ПД

БОТЕВ ПЛОВДИВ - ЦСКА СОФИЯ

БОТЕВ ПЛОВДИВ - ЛЕВСКИ СОФИЯ

БОТЕВ ПЛОВДИВ - ЛОКОМОТИВ СФ

БОТЕВ ПЛОВДИВ - СЛАВИЯ СФ

БОТЕВ ПЛОВДИВ - БЕРОЕ СТ ЗАГОРА


ЛЕГЕНДИТЕ НА БОТЕВ

Никола Щерев-Старика(1903-1972) е име-епоха, легенда в историята на ФК Ботев.

Присъединява се към клуба през 1917 година, като преди това играе в отбора на "Бай Ганьо" от Съдийския квартал. В дългогодишната си спортна кариера Щерев участва в над 100 официални срещи за "жълточерните" от Колежа за градско и областно първенство на Пловдив и държавно първенство на България. Шампион и носител на купата на страната за 1929 година. Автор е на победния гол на финалната среща с Левски (София) (1:0). Взима участие в 10 международни приятелски срещи и над 200 контролни срещи с отбори от цялата страна. Неколкократно е включван в разширения състав на "А" националния отбор, в чийто редове изиграва една официална среща. През 1924 година е в разширения състав на олимпийския футболен отбор на България, който взима участие в олимпийския турнир в Париж (1924). Освен играч и капитан на отбора на Ботев (Пловдив), той е и дългогодишен негов основен треньор. През цялата си спортна кариера е и член на ръководството на клуба, на Тракийската спортна федерация и Пловдивската спортна област. Завършва треньорска школа в Австрия и обучава млади футболисти в Пловдив. Един от родоначалниците на детско-юношеската школа в България. "Заслужил майстор на спорта" от 1962 г. Бивш футболен съдия.




Станчо Проданов-Зигото защитава цветовете на СК Ботев от 1922г. до 1932г. Участник в отбора, които през 1929 г. печели званието "Държавен шампион" по футбол на България. Играе в над 100 официални срещи за градското и областно първенство на Пловдив и държавното първенство на България.

Вангел Каунджиев-Ченгеля играе в отбора на Ботев непрекъснато от 1927 до 1942 година. Участва в състава на Ботев - държавен първенец за 1929 г.В своята дългогодишна кариера участва в над 150 официални срещи за градско и областно първенство на Пловдив и в държавното първенство на България.

Александър Касъров-Сашо играе в Ботев 13 години - от 1927 до 1940 година. Държавен шампион с Ботев за 1929г. Има изиграни над 120 официални срещи за градското и областното първенство на Пловдив и в държавното първенство на България

Георги Генов-Джогата е треньор през периода 1953-1966 г. Като старши треньор на Ботев печели в "А" РФГ сребърните медали през 1962/63 г. и бронзовите през годините 1956 и 1960/61 година. През 1962 година е спечелена Купата на Съветската армия и още три пъти /1956, 1963 и 1964 г./ под неговото ръководство отборът играе на финала за същата купа.

Косю Енчев играе за Ботев от 1949 до 1958 г. С екипа на Ботев взима участие в 105 срещи в "А" РФГ. Бронзов медалист за 1956 г. След края на спортната си кариера е един от най-успешните треньори в детско-юношеската школа.

Иван Сотиров-Албанеца играе непрекъснато в отбора на Ботев от 1955 до 1965 година. Голмайстор на "А" РФГ през 1960/61 с 20 гола. С екипа на Ботев взима участие в 228 срещи в "А" РФГ, като отбелязва 86 гола.

Георги Чакъров играе в състава на Ботев от 1954 г. до 1965 година. Печели Купата на Съветската армия през 1962 година, сребърните медали през 1962/63 г. и бронзовите медали през 1956 и 1960/61 г. Играе 221 срещи в "А" РФГ с екипа на Ботев.

Райко Стойнов играе в Ботев от 1959 до 1970 година. В първенството на "А" РФГ има проведени 268 срещи, в които е отбелязал 16 гола. С отбора на Ботев е шампион на страната за 1967 година, носител на Купата на Севетската армия за 1962 година, носител на сребърнен /1963 г./ и бронзов /1961/ медали.

Михаил Карушков играе в отбора на Ботев от 1959 до 1973 година като вратар. Шампион на страната за 1967 г., носител на Купата на Съветската армия през 1962 година, носител на сребърен /1963 г./ и бронзов /1961/ медали от шампионата на "А" РФГ и носител на Балканската клубна купа за 1972 г.

Виден Апостолов е играл като защитник и полузащитник за Нови Искър (1958-1959), Локомотив (София) (1959-1960) и Ботев (1960-1976). Дебютира за Ботев на 6 ноември 1960 г. срещу Спартак (Пд) - 3:3, последния му мач е на 4 септември 1976 г. срещу Ботев (Враца) - 1:1. Има 444 мача и 38 гола в "А" група (429 мача с 37 гола за Ботев и 15 мача с 1 гол за Локомотив Сф). Шампион на България за 1967 година, носител на Националната купа (1962), вицешампион (1963) и бронзов медалист (1961). Носител на Балканската клубна купа за 1972 година. Има 22 мача за "А" националния отбор и отбелязва 3 гола, 5 мача за "Б" националния, 2 мача за младежкия и 8 мача с 2 гола за юношеския национален отбор. За Ботев има 12 мача и 1 гол в евротурнирите (2 мача за КЕШ, 6 мача с 1 гол за КНК и 4 мача за купата на УЕФА). Взима участие в около 70 официални и приятелски международни срещи (10 гола), в около 130 контролни срещи (25 гола) и 70 срещи за КСА (8 гола). През 1971 г. получава купата за индивидуално спортсменство. Завършва ВИФ "Георги Димитров". "Заслужил майстор на спорта" от 1975 г. Футболист с висок спортен дух и добра игра! След приключване на кариерата си повече от десетилетие е ръководител в Ботев, Марица и Спартак (Пд), шеф на Зоналния съвет на БФС в Пловдив.

Динко Дерменджиев-Чико e роден на 2 юни 1941 г. в град Пловдив. Висок е 174 см и тежи 70 кг.
Започва футболната си кариера като вратар в Марица (Пловдив). През 1959 г. преминава в отбора на Ботев (Пловдив), където играе до 1978 г., общо 19 сезона.
Изиграл е 447 мача в "А" РФГ и е отбелязал в тях 194 гола. От 26 дузпи е реализирал 22, автор е на 7 хеттрика.
В евротурнирите има 10 мача и 3 гола (2 мача и 1 гол в КЕШ, 6 мача и 1 гол в КНК и 2 мача и 1 гол за купата на УЕФА).
За националния отбор е играл 58 срещи и има 19 гола. Три пъти участник на Световно първенство - Чили (1962, 2 мача), Англия (1966, 2 мача) и Мексико (1970, 2 мача и 1 гол).
Обявяван за "Футболист на Пловдив" за 1966, 1967 и 1976 година.
Избран от привържениците на Ботев (Пловдив) за футболист №1 на клуба за ХХ век. Шампион през 1967 и носител на купата на страната през 1962 г. с "Ботев" (Пловдив), вицешампион през 1963 г. и бронзов медалист през 1961 г. от шампионатите на "А" РФГ и Балканската клубна купа за 1972 г., финалист за купата на страната през 1963 и 1964 г.
"Заслужил майстор на спорта" от 1967 г. Спортсмен № 1 на България за 1974 г.
След приключване на кариерата си е бил треньор с лиценз на УЕФА в Чепинец (Велинград) (1978-1979), Шумен (1984-1985), младежкия национален отбор (1985-1987, 1994-1995) Спартак (Плевен) (1987-1988), Омония Арадипу (Кипър) (1988-1989), Марица (Пловдив) (1997), Левски (София) (1991/ес.), Хебър (1992), Черноморец (Бургас) (1995), Локомотив (София) (1996), Локомотив (Пловдив) (1996/пр., 1998-1999) и Ботев (Пловдив) (1979-1984, 1989-1991, 1992-1993, 1995-1996, 1997-1998, 1999-2001: носител на купата на страната през 1981, бронзов медалист през 1981 и 1983 и финалист през 1984 и 1991 г.), главен мениджър на Ботев (1999-2000).

Иван Глухчев е бивш наш футболист, централен защитник и треньор. Играл е за Чепинец (1960-1965) и Ботев (Пловдив) (1965-1974). Има 215 мача и 4 гола в "А" група. Участва в около 50 официални и приятелски международни срещи с 5 гола, около 80 контролни с 10 гола и 30 срещи с 3 гола за КСА. Шампион на България с отбора на "Ботев" през 1967 г. Има 1 мач за "А" националния отбор, 1 мач за "Б" националния и 2 мача с 1 гол за младежкия национален отбор. "Майстор на спорта" от 1974 г. За "Ботев" има 6 мача в евротурнирите (2 за КЕШ и 4 за Купата на панаирните градове, сега Купа на УЕФА). Носител на Балканската клубна купа с "Ботев" през 1972 г. След приключване на състезателната си дейност е старши-треньор на "Ботев" (1984-1989, вицешампион през 1986 и бронзов медалист през 1985, 1987 и 1988), Есперанс (Тунис), Марица, Локомотив (Пловдив) (май-септември 1998 г.), Пирин и аматьорския национален отбор,Нефтохимик.Селекционер и скаут в Ботев 1912 през сезон 2007/2008


Георги Попов-Тумбито играе в отбора на Ботев 14 сезона - от 1961 до 1975 година. Взима участие в 308 срещи в шампионатите на "А" РФГ, в които отбелязва 83 гола. С отбора на Ботев завоюва шампионската титла за 1967 г., Купата на Съветската армия за 1962 г., сребърен медал от шампионата за "А" РФГ за 1963 г. и Балканската клубна купа за 1972 г. Старши-треньор след края на спортната кариера.

Атанас Пашев играе в отбора на Ботев непрекъснато от 1982 до 1989 и след това през 1991 г. Печели сребърен медал за 1986 г. и бронзови медали за 1983, 1985, 1987 и 1988 г. Финалист е за Купата на България за 1984 и 1991 г. Играе в 194 срещи, отбелязва 100 гола и става голмайстор № 1 на „А" РФГ през 1986 г. С националния отбор участва на финалите на XIII световно
първенство през 1986 г. в Мексико.

Георги Славков играе в Ботев от 1976 до 1982г. Участва в 112 срещи, в които отбелязва 61 гола. С отбора на Ботев печели Купата на Съветската армия за 1981 г. и бронзов медал за 1981 г. от шампионата на „А" РФГ. За сезона 1980/81 г. Георги Славков отбелязва 31 гола, с които става голмайстор на България и получава изключително високото отличие на
списание „Франс Футбол" - „Златната обувка".

Славчо Хорозов играе в Ботев от 1975 г. до 1991 г. с едно прекъсване от година (1988-1989 г,), когато играе в „Омония" Кипър. Играе в 342 срещи в „А" РФГ, в които е отбелязал 9 гола, печели Купата на Съветската армия за 1981 г., сребърен медал (за 1986 г.) и бронзови медали (1981, 1983, 1985, 1987 и 1988 г.), финалист за Купата на България за 1984 и 1991 г.

Костадин Костадинов играе в Ботев от 1975 до 1992 г., с две прекъсвания - 1987/88 г. в „Спортинг" Брага и 1989/90 г. в „Докса" Драма. Взема участие в 349 срещи в „А" РФГ, в които отбелязва 106 гола. С жълто-черния екип е носител на Купата на Съветската армия за 1981 г., на сребърен медал за 1986 г. и бронзови медали за 1981, 1983, 1985 и 1987 г., финалист за
Купата на България за 1984 и 1991 г.

Антим Пехливанов започва да играе в Ботев от 1982 г. и е неизменен титуляр до 1990 г. Участва в 164 срещи, като отбелязва 89 гола. Печели сребърен медал (1986 г.) и бронзови медали (1983, 1985, 1987 и 1988 г.) в шампионатите на „А" РФГ и е финалист за Купата на България за 1984 г. В шампионата за 1982/83 г. вкарва 20 гола и става голмайстор № 1 на
България.

Петър Зехтински играе в Ботев от 1975 г. до 1991 г. През сезона 1986/87 г. играе в „Омония" Кипър. Участва в 351 срещи в „А" РФГ, отбелязвайки в тях 39 гола, печели Купата на Съветската армия за 1981 г., сребърните медали през 1986 г. и бронзовите медали за 1981, 1983, 1985 и 1988 г., финалист за Купата на България за 1984 и 1991 г. Шампион е на Кипър с „Омония" за 1987 г.

Димитър Вичев играе в Ботев непрекъснато цели 15 сезона, от 1974 до 1989 г., на вратата на отбора. Участва в 294 мача. Носител на Купата на Съветската армия за 1981 г., носител на сребърен (за 1986 г.) и бронзови медали (за 1981, 1983, 1985, 1987 и 1988 г.) от шампионатите на „А" РФГ и финалист за Купата на България за 1984 година.

Трифон Пачев играе в Ботев от 1976 до 1992. Участва в 321 мача и бележи 9 гола. Печели Купата на Съветската армия за 1981 г., сребърен (1986 г.) и бронзови медали (1981, 1983, 1985, 1987 и 1988 г.) от шампионатите на „А" РФГ. Финалист е за Купата на България за 1984 и 1991 г.

Димитър Младенов играе в Ботев от 1979 до 1995 г. с едно прекъсване от два сезона (1989-1991 г.), когато се състезава в отбора на ЦСКА. Участва в 347 мача за Ботев и бележи 3 гола. Носител на Купата на Съветската армия за
1981 г., на сребърен медал (за 1986 г.) и бронзови медали (за 1981, 1983, 1985, 1987, 1988, 1993 и 1994 г.) от шампионатите на „А" РФГ. С екипа на ЦСКА (Сф) е по веднъж шампион на страната и носител на Купата на Съветската армия.

Марин Бакалов играе в Ботев от 1980 до 1999 г. с едно прекъсване за два сезона (1989- 1991 г.), когато играе в отбора на ЦСКА. Играе за Ботев в 353 мача и вкарва 58 гола. Носител на Купата на Съветската армия за 1981 г., на сребърен медал (за 1986 г.) и бронзови медали (за 1981, 1983, 1985, 1987, 1988, 1993, 1994, 1995 г.) от шампионатите на „А" РФГ. С отбора на ЦСКА е по веднъж шампион на страната и носител на КСА.

Запрян Раков играе в Ботев от 1983 до 2000 г. Участва в 359 мача и бележи 6 гола. Носител на сребърен медал за 1986 г. и бронзови медали (за 1985, 1987, 1988, 1993, 1994, 1995 г.) от шампионатите на „А" РФГ.

Благой Блангев играе за Ботев от 1978 до 1988. За жълто-черните изиграва 204 мача и бележи 5 гола. Носител на сребърен медал (за 1986 г.) и бронзови медали (за 1981, 1983, 1985, 1987 и 1988 г.) от шампионатите на „А" РФГ.

Иван Кочев носи екипа на Ботев от 1984 до 1994 г. Играе в 225 мача и бележи 8 гола. Носител на сребърен медал (за 1986 г.) и бронзови медали (за 1985, 1987, 1988, 1993, 1994 г.) от шампионатите на „А" РФГ.

Васил Симов играе в Ботев от 1982 до 1987 г. За петте си сезона с екипа на Ботев изиграва 141 мача и вкарва 22 гола. Носител на сребърен (за 1986 г.) и бронзови медали (за 1981, 1983, 1985 г.) от шампионатите на „А" РФГ и финалист за Купата на България за 1984 година.

Митко Аргиров играе за Ботев от 1976 до 1991 г. За жълто-черните изиграва 156 мача и бележи 40 гола. Печели Купата на Съветската армия за 1981 г., сребърен медал (за 1986 г.) и бронзови медали (1981, 1983, 1985, 1987 и 1988 г.), финалист за Купата на България за 1984 г.

Борис Хвойнев е играч на Ботев от 1985 до 2000 г. Играе в 252 мача и бележи 73 гола. Носител на сребърен медал за 1986 г. и бронзови медали (за 1985, 1987, 1988, 1993, 1994, 1995 г.) от шампионатите на „А" РФГ.

ДРУГИ ИЗЯВЕНИ ФУТБОЛИСТИ НА БОТЕВ 1912

* Александър Касъров
* Антон Милков (1955–1979)
* Атанас Маринов
* Гено Добревски
* Георги Аспарухов (1943–1971)
* Георги Бечиров
* Георги Георгиев - Гецата
* Георги Донков
* Георги Кекеманов
* Георги Разложки
* Георги Убинов - Графа
* Георги Харалампиев - Ампе
* Георги Чакъров (1933–1988)
* Георги Христов
* Димитър Лафчиев
* Енгибар Енгибаров
* Иван Притъргов
* Иван Сотиров
* Иван Занев
* Йордан Кичеков
* Кирил Пейчев
* Коста Босаков
* Костадин Видолов
* Красимир Манолов
* Крум Янев - Палакмана
* Найден Радомиров
* Райко Стойнов
* Райно Панайотов
* Румен Юруков - Пики
* Станчо Проданов - Зигото (1905–1983)
* Спас Джевизов
* Сашо Ангелов
* Тодор Зайцев
* Христо Коилов
* Янко Самоковлиев
* Ясен Петров - Ясей

ИЗЯВЕНИ ОБЩЕСТВЕНИЦИ БОТЕВИСТИ

* Недко Каблешков (1867 - 1964), юрист и общественик
* Божидар Здравков, кмет на Пловдив (1932-1939)
* Александър Дяков, адвокат, директор на международния Пловдивски панаир (1997-2002)
* Христо Кидиков, естраден певец
* Жан Виденов, министър-председател на България (1995-1997)
* Йордан Христосков, управител на НОИ
* Петър Стоянов, президент на България (1997-2002)
* доц. Никола Добрев, икономист и предприемач
* Апостол Апостолов, икономист
* Димитър Аврамов, политолог
* Иван Бедров, журналист
* доц. Григорий Вазов, икономист
* д-р Желязко Христов, синдикалист, лидер на КНСБ
* Ди Киро (1935 - 2008), художник, член на Почетния легион на Франция за изкуства
* Йордан Радев, директор на международния Пловдивски панаир (2002-2007)
* Валентин Маринов, архитект
* Обрейко Обрейков (1891 - 1969), доктор на финансовите науки, създател на съвременния Пловдивски панаир
* Свилен Ноев, музикант
* Димитър Кърнев, музикант
* Михаил Екимджиев, адвокат
* Николай Бареков, журналист
* Христо Стоичков, футболист номер 1 на България за всички времена и бивш треньор на националния отбор по футбол
* Ивайло Михайлов, тенор - солист на ОФД - Пловдив
* Марин Йончев, оперен певец

Игрището в ж.к.Ухото - ръководство,играчи и фенове

Стадион „Христо Ботев“ е вторият по големина стадион в Пловдив с настоящ капацитет за 25 000 зрители. Намира се в квартал Каменица.
Изграден е в периода 1959-1961 на мястото на бившето парк-игрище „Св.
Августин“ (1903), което е било собственост на Католическия колеж
(1884-1948) в града. Поради тази причина съоръжението е популярно и с
името „Колежа“.

Официално е открит на 14 май 1961 г. и първоначално е разполагал с 35 000 седящи места. Капацитетът му е намален до настоящия размер след частичен ремонт през 1993 година.
Рекордна посещаемост - 40 000 зрители на 27 февруари 1963 г., мач от
турнира за Купата на националните купи Ботев Пловдив - Атлетико
(Испания)1-1.Рекордът за първенство е мач с Левски София (0:1) през 1966 г. – 37 000 зрители, но поради безредиците преди срещата и нахлуване на публиката на терена, Ботев 1912 е задължен от футболната федерация впоследствие да играе дербитата си на стадион “9-ти септември”. Всъщност решението за създаване на клубно игрище на СК Ботев се взима от управителният съвет на тима през 1924 година.Дотогава футболният отбор тренира на ливадите в квартал Мараша,а играе мачовете си на няколко места-плацовете на 9-ти полк,21-ви пехотен полк,артилерийските казарми,поляните на Гладно поле и единственото пригодено за футбол игрище,, Колежа,,.Пловдивската община въз основа на протокол N 59 от 20.10.1925 отпуска 36 декара общинско място в квартал,,Ухото,, с цел то да стане футболно игрище на жълто-черните а около него да се построи парк.Това място се е намерило в днешният квартал Кичук-Париж на мястото на Халите и стадион Спартак.То е било запуснато и занемарено,като целят терен е бил покрит с храсталаци.Необходимите средства за строежа се осигуряват от
организирана благотворителна томбола и от дарения на клубни
членове.Игрището е готово през средата на 1926 година,като на 23 май се
играе първата официална среща.
Малко по-късно терена е ограден с каменна ограда,изграден е спортен
павилион,лекоатлетическа писта,официална трибуна с клубни помещения и детски спортни площадки.През 1934 година клубът се снабдява с нотариален акт за собственост на игрището. В годините от 1926 от 1947 жълто-черният клуб играе 6 международни срещи на това игрище – печели две, губи три и завършва веднъж наравно. Съперници са Адмира Виена (1:7), Кешкемет Будапеща (3:2 и 2:4), Бешикташ (0:0), Бохемианс Прага (1:3) и “вундер-тима” на Аустрия Виена (сензационна победа с 5:4). През този период Ботев Пловдив се налага като най-силния и най-популярен клуб в Града. Ботевистите представляват сърцевината на пловдивското гражданство в пълния смисъл на думата и до сега!

През 1949 година след решение на градското физкултурно дружество на
Пловдив игрището е предадено на дружество ,,Динамо,,(Спартак Пд).От 25
.07.1967 със създаването на ДФС ,,Тракия,, игрището отново е върнато в
собствеността на клуба.През 1982 година след като от АФД ,,Тракия,, се отделя възстановеното дружество,, Спартак,,игрището отново е върнато на синьо-белите от квартал Кичук-Париж.
След 1949 година Ботев минава под опеката на военните и играе мачовете си на военните терени на Пловдивският гарнизон и на градският стадион ,,9-ти септември,,.Заради липсата на добре подредена тренировъчна база започват постъпки пред Градската община за вземане на терен за нов спортен комплекс и така на 29.07.1959 е първата копка на новото клубно игрище в квартал Каменица. На мястото на легендарният,, Колежа,, за по малко от две години поделение N 50100 водено от генерал-лейтенант Величко Георгиев и генерал-майор Стоян Стоянов построява футболен стадион с лекоатлетическа писта,сектори,съблекални,басейн,баскетболно и волейболно поле,тенискорт и административна сграда.Така на 14.05.1961 новият стадион е открит от генерал-лейтенант Добри Джуров,а също така се провежда мач между АСК Ботев и шампиона на Румъния,,ЧЧA,,(Стяуа)завършил с първа победа 3-0.


На 02.06.1927 на патронният празник на СК,,Ботев,, на специално тържество официално се открива бюст паменник на Христо Ботев.Той е направен след конкурс ,спечелен от пловдивският архитект Димо Вичев и за материал е използван специален мрамор донесен от Враца.Паметника,заедно с пиедестала образува грандиозна фигура с височина над 3 метра.Почетният член на клуба и изтъкнат пловдивски общественик Недко Каблешков издава специална брошура, а на самото тържество държи пламенна реч. На церемонията присъстват лелята на Ботйов и четника Иван Андонов, който прочувствено заявява:
“Не случайността постави паметника на великия българин на това място. Провидението е внушило на клубните членове да го вдигнат тук. Запомнете това – през Априлското въстание, когато в Пловдив са докарани заловени въстаници, точно на това място османците ги избиват и то е напоено с толкова много българска кръв. Днес тук стои каменния лик на певеца за свобода и величав борец на милото ни Отечество. Нека неговия дух ви окрилява винаги в спортните битки за чест и слава на нашия град. Да живей България!”.
Клубът се сдобива с нотариален акт за собственост на парк-игрище "Ухото" през 1934 година, като по този начин се слага край на тревогите, че мястото може да бъде отчуждено по един проект от 1918 г. за доразширяване ЖП-депото на Централна гара.Цели 34 години монумента стои пред първото официално игрище на жълто-черните,като след построяването на новият стадион ,,Христо Ботев,, е преместен и стои и до днес непосредствено до централният вход. Чак през 1993 г., при управлението на президента Данов, “Колежа” претърпява по-съществен ремонт. Съблекалнята за гостуващите отбори е преместена в източния край на стадиона. Прокопан е тунел, между Сектор Север и Трибуна Изток, свързващ гостите с терена, намален е капацитетът на седящите места, а през 1995 г.
е поставено електрическо осветление (“лампите на брокерите”, останали от реконструкцията на тенис-комплекса “СТАД” и за съжаление не отговарящи напълно на стандартите за футбол през ноща).През лятото на 2008 година започна частичен и козметичен ремонт на стадион ,,Христо Ботев,,.Построена е нова съблекалня за гостуващите отбори под централният сектор,затворен е тунелът до Трибуна Изток а на самата нея са изляти нови стъпала и е положена нова мрежа и предпазни конструкции.




Ботев 1912 играе дерби мачове през 60,70,80 и 90-те години и на градския
стадион "Пловдив" /бивш "9 септември"/, който е за 55 000 зрители, на два
етажа, част от трибуните са покрити и в отделен период е разполагал с
осветление.Големите европейски мачове на тима ни през 80-те години също се провеждат на този стадион заради големият му капацитет на зрители.
На няколко пъти стадион,,Христо Ботев,, е подслонявал и градските
съперници – Локомотив и Спартак. “Смърфовете” играят домакинските си
срещи тук през пролетта на 1980 г. (изпадат в Б група), и по една среща в началото на 90-те години и през
2004 г. (стават шампиони). “Гладиаторите” от Спартак ползват стадиона за няколко мача през сезона 1995/96 г.
Стадиона ни е домакинствал на финал за Националната купа през 2000 г.
(Левски София – Нефтохимик 2:0).

http://botev1912.com/

Модератор Ботев

Re: История на Ботев (Пловдив)

Мнениеот Модератор Ботев » 04 мар 2009 15:54


Модератор Ботев

Re: История на Ботев (Пловдив)

Мнениеот Модератор Ботев » 04 мар 2009 15:57


Модератор Ботев

Re: История на Ботев (Пловдив)

Мнениеот Модератор Ботев » 04 мар 2009 15:58



Модератор Ботев

Re: История на Ботев (Пловдив)

Мнениеот Модератор Ботев » 20 апр 2009 19:26

Треньорите

1. Никола Щерев - Старика 1917 – 1934
2. Иван Гутев 1934 – 2001
3. Никола Щерев - Старика 2001 – 1946
4. Васил Kуцаров 1946 – 1951
5. Божидар Kапустин 1951 – 1953
6. Борислав Габровски 1953
7. Георги Генов - Джогата 1953 – 1966
8. Васил Спасов - Валяка 1966 – 1967
9. Георги Чакъров 1967 – 1969
10. Васил Спасов - Валяка 1969 – 1970
11. Георги Чакъров 1970 – 1973
12. Гаврил Стоянов - Гацо 1973 – 1975
13. Тодор Тодоров - Дурата 1975
14. Серги Йоцов 1975
15. Добрин Ненов 1975 – 1977
16. Иван Манолов - Орела 1977 – 1979
17. Динко Дерменджиев 1979 – 1984
18. Иван Глухчев 1984 – 1989
19. Динко Дерменджиев 1989 – IX.1991
20. Петър Зехтински IX.1991 – VI.1992
21. Динко Дерменджиев VI.1992 – X.1992
22. Петър Зехтински X.1992 – IV.1993
23. Динко Дерменджиев IV.1993 – IX.1993
24. Павел Панов X.1993 – VI.1I995
25. Атанас Драмов VI.1995 – 21.X.1995
26. Динко Дерменджиев 25.X.1995 – 10.XII.1995
27. Kостадин Kостадинов 10.XII.1995 – 5.XI.1996
28. Георги Попов–Тумби 5.XI.1996 – 10.IX.1997
29. Динко Дерменджиев 16.IX.1997 – 20.XII.1997
30. Марин Бакалов 20.XII.1997 – 5.VI.1998
31. Петър Зехтински 6.VI.1998 – 29.VIII.1999
32. Марин Бакалов 29.VIII.1999 – 10.IV.2000
33. Динко Дерменджиев 10.IV.2000 – 22.V.2000
34. Марин Бакалов 26.VI.2000 – 1.XI.2000
35. Димитър Младенов 1.XI.2000 - 10.III.2001
36. Динко Дерменджиев 12.III.2001 - 8.V.2001
37. Георги Лазаров 9.V.2001 - 18.VI.2001
38. Петър Kурдов 18.VI.2001 - 10.IX.2001
39. Красимир Манолов 11.ІХ.2001 - 2.I.2002
40. Тенчо Тенев 2.I.2002 - 19.VII.2002
41. Kостадин Kостадинов 19.VII.2002 - 20.X.2003
42. Митко Джоров 20.X.2003 - 26.X.2003
43. Трифон Пачев 26.X.2003 - 30.VIII.2004
44. Ясен Петров 30.VIII.2004 - 27.XI.2005
45. Атанас Маринов 20.І.2006 - 31.V.2006
46. Светослав Гърков 30.VІ.2006 - 3.X.2007
47. Тенчо Тенев
48. Костадин Ангелов

Модератор Ботев

Re: История на Ботев (Пловдив)

Мнениеот Модератор Ботев » 20 апр 2009 19:26

Изображение

Модератор Ботев

Re: История на Ботев (Пловдив)

Мнениеот Модератор Ботев » 20 апр 2009 19:28

Ботев - Шамрок Роувърс

Изображение

В осминфинален мач в турнира за КНК отборът на Ботев Пловдив постига
изключителна победа с 4:0 като гост на най-силния и популярен отбор в Ейре –
Shamrock Rovers.
Непозннати един за друг двата отбора започват мача във вихрено темпо, без да се
разузнават взаимно. Води борба за всяка топка и с плътнно покритие по целия
терен. Още във 2-та минута Стоичко Пешев открива резултата. След този гол
териториално предимство има БПФК и до 20-та минута “канарите” са пълни господари
на терена. След това инициативата преминава изцяло в ръцете на домакините.
Благодарение на нашите защитници резултата се запазва в наша полза. Много добър
тактически ход на тренера Георги Генов-Джогата е включването на Разложки на
мястото на Занев, които е по мек и фин играч. В началото на второто полувреме
(47 мин) отново Стоичко Пешев, този път с глава, бележи за 2:0. След този гол
идва преломният момент в мача. Домакините тръгват доста непредпазливо напред и
оголват защитата си. Тумби след две образцови контраатаки довежда резултата до
4:0 .
След това успокоени от огромната преднина на чужд терен (до този момент това е
най-голямата победа на чужд терен за български клубен отбор) жълточерните
разкриват най красивото от своята игра и след мача са понесени на ръце от
привържениците на домакините.

ШАМРОК РОУВЪРС: 1. Дън, 2. Киок, 3. Къртни, 4. Нолън, 5. Кехъл, 6. Фулъм, 7.
О`Нийл, 8. Муни, 9. Белъм, 10. Фаръл, 11. О’Конъл.

БПФК: 1. Г.Ив.Найденов, 2. Р.Панайотов, 3. Г.Чакъров , 4. В.Апостолов, 5.
Р.Стойнов, 6. Разложки, 7. Тумби, 8. Ампето, 9. Гунди, 10. Пешев, 11. Чико.

Съдия: Ван Лювен (Холандия); Стадион: Далимаунт парк – 40 000 зрители.

Отзиви след мача:
The Irish Press: “Ботев Пловдив – един добър отбор от континента – даде урок на
Шамрок. Урок по изкуството на футболната игра.”

The Evening Herald: “Нашият отбор бе просто смачкан от своя противник и това
ясно говори за талантите, които игаеха срещу нас. Досега ние не сме виждали
често, ако не и никога, на Далимаунт парк да играе по-добър отбор (б.а. същата
година Црвена звезда е разгромена с 5:1). След всичко това нямаме основание да
се сърдим на Роувърс, защото Ботев Пловдив е един отбор от изключително
впечетляваща класа.”



Реванш: БПФК – ШАМРОК РОУВЪРС 1:0 .

В мача-реванш Ботев Плд не блести с играта си от първата среща. Причините са в
преднината от гостуването и предстоящото тежко дерби с “гладиаторите” от
Спартак. На доста тежкия за игра терен аплодисментите на публиката заслужават
най-вече Пешев, Карушков, Гунди,Стойнов и Чакъров. Още в 5-та минута ,,кошмарът”
за играчите от Дъблин Стоичко Пешев отново бележи след изпълнен фал от Чико.

БПФК: 1. Карушков, 2. Панайотов, 3. Чакъров, 4. В.Апостолов, 5. Разложки, 6.
Р.Стойнов 7. Тумби, 8. Чико, 9. Гунди, 10. Пешев, 11. Ив.Сотиров.

ШАМРОК РОУВЪРС: 1. Дън, 2. Киок, 3. Къртни, 4. Нолън, 5. Кехъл, 6. Фулъм, 7.
О`Нийл, 8. Муни, 9. Белъм, 10. Емброуз, 11. О’Конъл.

Съдия: Скорич (Югославия); Стадион: Колежа – 37 000 зрители



отборът на БПФК на летището в Дъблин,
преди първия мач
http://img136.exs.cx/img136/714/led-13_6.jpg

атака пред нашата врата.
ExclamationТИ е препълнена

http://img136.exs.cx/img136/9636/led-13_5.jpg

http://img149.exs.cx/img149/5885/gundishamrock8jk.jpg

http://img515.imageshack.us/img515/9694 ... perru2.jpg

Модератор Ботев

Re: История на Ботев (Пловдив)

Мнениеот Модератор Ботев » 20 апр 2009 19:29

Ботев - Сарагоса

СЕЗОН 1968/69 - жребият в турнира на УЕФА е доста неблагосклонен за Ботев Пловдив. За съперник на „канарчетата” е отреден отбора на Реал Сарагоса - носител на Купата на УЕФА за 1964 г. и финалист в същия турнир през 1966 г.. В редиците на наши съперник играят няколко испански национала - Виолета, Франсиско Сантамария, Хуан Мануел Виля, Бустильо, Карлос Лапетра и Марселиньо. Последните двама са европейски шампиони с националния отбор на Испания през 1964 година.

Първият мач се играе в Пловдив на Голямата къща пред 12000 зрители, а съдия на срещата е Бабаджан от Турция.

Ботев Пловдив – Реал Сарагоса 3:1
Голове: 1:0 Глухчев (32), 2:0 Чико (66), 3:0 Тумби (78 ), 3:1 Техедор (85)

БПФК: 1.Михаил Карушков, 2.Никола Георгиев, 3.Райко Стойнов, 4.Вангел Делев, 5.Иван Глухчев, 6.Иван Задума, 7.Тумби, 8.Чико, 9.Добрин Ненов, 10.Димитър Костадинов-Мики, 11.Петко Радков

Сарагоса: 1.Енрике Ярса, 2. Виолета, 3.Рико, 4.Паис, 5. Франсиско Сантамария (79 - Марселиньо), 6.Гонсалес, 7.Хуан Мануел Виля, 8.Фонтенла, 9.Бустильо, 10.Карлос Лапетра, 11.Техедор .

Във вихрено темпо "канарите" налагат тотален преса срещу Сарагоса и до 20-тата минута имат три чисти голови положения, за съжаление проиграни от Чико, Радков и Тумби. Резултатът е открит след серия от ъглови удари пред испанската врата. При разбъркване след поредния корнер, Глухчев успява майсторски с глава да прехвърли вратаря на гостите за 1:0. До края на полувремето бързите атаки на жълточерните разпиляват съперника, но до нов гол така и не се стига.
След почивката отбора на Сарагоса се съвзема и показва красива игра в основата на която са Лапетра, Виля и Фонтенла. Вездесъщият Карушков е брилянтен на вратата и спасява невероятни топки. Отборът на Ботев разчита на контраатаки в тези минути и след остър пробив по фланга Тумби надиграва Рико, центрира и от упор Чико бележи втория гол в мача. След това ролите са разменени – Чико Дерменджиев подава и Тумби бележи с глава – 3:0! Успокоени обаче от солидната си преднина пет минути преди края на мача нашите допускат гол, който в последствие ще се окаже фатален. Техедор бележи от фаул и прави по-големи шансовете на испанците за реванша в Сарагоса.
В ответния мач домакините още от началото упражняват силен натиск и натикват нашите в наказателното поле. Първото сериозно голово положение обаче е за Ботев. В 17-тата минута Тумби пропуска да се разпише и по този начин да убие интригата в двубоя. С два гола на център-нападателя Бустильо (25-та и 75-та минута) испанците успяват да изравнят резултата от двата мача и по новоприетото тогава правило за головете на чужд терен се класират за следващия етап. Горчилката от така нелепо пропуснатия успех срещу именит съперник остава за бъларите. Ботев Пловдив и в двата мача играе изключително и демонстрира поведение на терена, което изпълва с гордост неговите привърженици.
Съставът на "жълточерните" в реванша: 1.Карушков, 2.Н.Георгиев ,3.Р.Стойнов, 4.Видин Апостолов (80 – Мики Костадинов), 5.Делев, 6.Глухчев,7.Задума , 8.Чико, 9.Тумби, 10.Ненов,11.Радков.


Двата отбора преди мача си в Пловдив:

http://img154.exs.cx/img154/3033/untitled64ha.jpg

http://img184.imageshack.us/img184/9278 ... sa2sl7.gif

Модератор Ботев

Re: История на Ботев (Пловдив)

Мнениеот Модератор Ботев » 20 апр 2009 19:30

Ботев - Атлетико Мадрид

В дебюта си на европейската сцена отборът на Ботев Пловдив записва рекорд във футболната история на България с достигането си до четвъртфинал в турнира на КНК. Жребият отрежда за съперник миналогодишния носител на трофея Атлетико Мадрид, който в състава си има една дузина национали като: аржентинския вратар Мадинайбетия и португалския халф Мендоза, и внушителен брой испански национали в състава си. Трибуните са препълнени и стадионът се оказва тесен да побере любитилите на футбола в Пловдив и региона, като един билет за мача се разменя за една каруца дърва. Първоначално дебютантът ни на международния терен започва срещата доста боязливо, имайки предвид името на своя съперник. Треньорът Георги Генов (Джогата) в защитния вал поставя пет защитници: Панайотов, Чакъров. Апостолов, Стойнов и Разложки, които заиграват в линия, а непосредствено пред тях са разположени халфовете Харалампиев и Пешев. Опитният противник на ботевци също не предприема излишни рискове в атака и атакува единствено с Джонс, Чузо, и Коляр. Гунди, захапан здраво от предаващите си го опитни централни защитници Глария и Грифа (б.а. - същият този Грифа не подбира средства за опазването на противниковата девятка и непрекъсната го блъска, рита и се оригва в лицето му), не съумява да оползотвори пасовете и центриранията на бързоногите остриета Попов и Дерменджиев, които многократно надиграват персоналните си пазачи Ривиля и Родригес. Този натиск дава резултат и така се стига до 16-тата минута на мача, когато отново Аспарухов е повален пред наказателното поле и след удара топката попада в Пешев и той реализира за 1:0. Следващите минути продължават отново с натиск на пловдивчани, но към Гунди освен двойката централни защитници е прикрипен и Рамиро. През второто полувреме мачът протича по същия начин, но постепенно испанците разшифроват играта на своя съперник и в атака се включват повече играчи. За съжаление не особено успешно в халфовата линия играе Харалампиев и единствено усилията на Пешев не стигат. В защита не е убидителен Разложки и при едно от поредните безразборни чистения напред топката е овладяна от испанците и в 74-тата минута изравняват. За многобройните любители на футбола е ясно, че младостта, наред с всичките си предимства, има и недостатъци.

1/4 финал КНК
27.02. 1963г.

Ботев - Атлетико Мадрид 1:1

Ботев: Найденов, Панайотов, Чакъров, Апостолов, Разложки, Стойнов, Попов, Харалампиев, Аспарухов, Пешев, Дерменджиев.

Атлетико Мадрид: Мадинайбетия, Ривиля, Грифа, Родригес, Рамиро, Глария, Джонс, Аделардо, Чузо, Мендоза, Коляр

Голмайстори: 1:0 Стоичко Пешев (16); 1:1 Рамиро (74)
Съдия: Б. Тешанич (ЮССР); стадион "Христо Ботев" - 40 000 зрители

Атлетико Мадрид - Ботев 4:0

Атлетико Мадрид: Мадинайбетия (1), Ривиля (1), Грифа (3), Родригес (2), Рамиро (1), Глария (2), Джонс (2), Аделардо (3), Чузо (3), Мендоза (1), Коляр (3)

Ботев: Найденов (1), Панайотов (1), Чакъров (1), Апостолов (2), Разложки (2), Стойнов (1), Попов (2), Харалампиев (1), Аспарухов (2), Пешев (2), Дерменджиев (2).

Съставите и оценките са публикувани от вестник "Марка" ( по трибалната система). Назаем от вестник "Марка":

Водещо заглавие: "Независимо от българския ураган, който плашеше, носителят на КНК наложи своя авторитет."
Второ заглавие: "Ураганът на Ботев бе спрян от антициклона на бяло - червените."

Още в Пловдив стана ясно, че Ботев не е груб и посредствен отбор. Тази нощ това бе видимо демонстрирано и в Мадрид. Без съмнения играчите на Атлетико излязоха на терена притеснени от лекотата, с която Дерменджиев и Попов стигаха до вратата. Бяло - червените излязоха комплексирани от бързината на придвижване, която притежаваха съперниците им. През първите 20 минути на срещата играчите на Атлетико не бяха способни дори да разгадаят пасовете на играчите на Ботев, които създадоха няколко голови положения. Щастието бе на страната на Атлетико, когато прекрасен удар на Дерменджиев срещна гредата, а вратарят бе безпомощен.
При завръщането на отбора от Мадрид се разбират и повече подробности от двубоя. Срещата се е играла пред 80000 зрители, а дълго време след началния съдийски сигнал пловдивчани владеят инициативата. При 0:1 френският съдия Боа (същия този рефер ощетява и сините в мачовете им срещу Бенфика) не отсъжда дузпа при нарушение на Ривиля срещу Попов, което се признава и от испанските журналисти. След почивката, при резултат 0:2, Дерменджиев за малко да счупи напречната греда. Отново неубидителен в средата на терена е Харалампиев, а след неубедителна намеса на българския национал Г. Ив. Найденов резултат набъбва на 0:3, което дава отражение при последвалите му намеси, и крайният резултат е 0:4. След края на мача футболните ръководители са впечатлени от играта на Дерменджиев и Попов, като им отправят изключително изгодни оферти (най-настойчиви са с офертите си към Попов).

На полуфинала Атлетико побеждава Нюрнберг с 2:0 и 1:2, а финала е Атлетико Мадрид - Тотнъм 0:5.

[Материала е взет от книгата "Ботев Пловдив в Евротурнирите" издадена през 2004г. с автор Антон Петров]

http://img61.exs.cx/img61/6537/atletico-botev.jpg

http://img59.exs.cx/img59/2188/atelticobotev16oz.jpg

http://img134.imageshack.us/img134/4718 ... id3jl6.jpg

http://img99.imageshack.us/img99/2923/b ... id4sr9.jpg

http://img73.imageshack.us/img73/5686/b ... id5tl3.jpg

http://img134.imageshack.us/img134/5339/22590446tw0.jpg


Върни се в “Ботев”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 11 госта