Има един такъв момент, че през миналия сезон Левата бе един от малкото, на които не им беше спаднала формата и се налагаше повече той сам да си изработва положенията.
Сега вече нещата почнаха да се нормализират. Може да изглежда малко по-бавен, но важното е че си върши работата като реализатор и продължава да бъде един от най-добрите в света като такъв, ако не и най-добрият. Видяхме снощи как един от основните му претенденти бе напълно обезличен. Иначе Мбапе ми хареса. Той единствен се опитваше да направи нещо и бе на ниво до последния съдийски сигнал. В този ред на мисли Германия много повече трябва да се притеснява от Франция на световното, отколкото от Бразилия.
И така започва вече да се конструира машината, но е нужна и още много работа. Перфектни снощи Рибери, Алаба, Хумелс, Толисо, Кимих и особено Улрайх. В Коман има хляб, от една страна е полезно да може бъде ротиран и отляво и отдясно, от друга - взаимодействието между Рибери и Алаба е феноменално, ако може и Коман да постигне нещо подобно на единия фланг би било още по-добре. За Хамес казах. За Руди и Зюле - също. Аз ги харесвам и двамата. Единият направи по-слабо първо и по-силно второ полувреме, другият обратното, допускайки грешка при гола за ПСЖ, но съм сигурен, че гласуването на по-голям кредит на доверие е правилният път, по който могат да се развиват и вървят нагоре. Примерът е с Кимих.
Добри думи за снощния мач заслужава и съдийството, което не допусна никакви груби грешки, а можеха много неща да се объркат, които да повлияят върху крайния резултат - дузпи, засади, картони. Може би само в първите две дискусионни ситуации можеше малко по-различно да се вдигнат картоните и да не се стигне до това изнервяне, но много по-виновен в случая с реакциите си за мен бе Хамес и в по-важен мач най-вероятно щеше да се стигне до червен картон, което да намали шансовете за продължаване, както си изпатихме през миналата година. Така че с темпераментните футболисти трябва да се внимава и постепенно да ги редуцираме.
Хубаво е и че нямаше преди мача словесна престрелка между двата отбора, както преди първата среща. Байерн няма нужда от това, тъй като виждам възможности за интересни трансфери между двата клуба, на първо време Дракслер, който очевидно не се чувства добре там и най-вероятно ще ги напуска.
И така на въпроса който поставих отговорът който мога да дам е че повече ние бяхме виновни за загубата с 3:0 в първия мач, отколкото ПСЖ, но не само като временен спад, поради изострените отношения с треньора, а и като цялостен регрес на отбора през последните години. Ако Юп ни беше поел от лятото 100 на 100 щяхме да завършим първи в групата. Въпреки това ПСЖ не са слаб отбор, надградили са в сравнение с миналата година, ясно е че ще опитат да спечелят трофея, но не мисля че ще успеят. От една страна ме подразни в студиото, че коментираха основно тяхното представяне, а нас почти ни бяха игнорирали, но от друга - анализът им ми беше интересен и полезен, защото другите неща си ги знам.
Разбира се и ние трябва да се целим там, имаме по-добра в сравнение с миналите сезони широчина, истински треньор, няма да спра да повтарям, че Рибери и Робен заслужават да вдигнат поне още 1 голям трофей (с националните отбори явно няма да стане това), само да се пазим от контузии. Няма да е лошо и Юп да остане още, но както бях казал по-рано по никакъв начин не бих го съдил ако твърдо е решил да се оттегли след края на сезона.
Шансовете за спечелване на ШЛ и през този сезон ги има, може би е добре че не ни слагат сред топ фаворитите за трофея, но все пак е нужен и подробен анализ на играта на основните ни конкуренти, а аз не съм им гледал достатъчно мачове. Реал сега са в криза, но най-вероятно ще се вдигнат напролет, Ювентус са дръпнали ръчната, ще вложат повече сили след Нова година в калчото, което не се знае дали ще им помогне или навреди, Юнайтед не ме притесняват, Атлетико ги няма, срещу Барселона би трябвало да сме фаворити, със Сити много искам да се срещнем по някое време, но на Рома трябва да изгледам повече мачове, защото ми се струва, че те могат да донесат доста неприятни изненади на фаворитите. Севиля също не бива да бъдат подценявани. Тотнъм като че ли най-много ме притесняват и ми се ще да ги избегнем поне на 8-финал. Те досега не са доказали, че успешно могат да се справят на няколко фронта, липсват им големите мачове и шампионският манталитет, но пък имат всичко останало: индивидуална, отборна класа, директен футбол и млади играчи с доста стаж. Нищо чудно и тази година да хвърлят най-много сили в ШЛ.
