Страхотна победа на Италия над "Германия" снощи, с игра, тактика, техника и ... физика
(след 120 минути и два дни по-малко). Няма пак да казвам за приноса на играчите и "духа" Ювентус, за да не дразня много претенциозните фенове на другите отбори, които иначе цяла пролет повтаряха как Ювентус пак бил крепен от съдиите. Този път ще отлича треньора на Италия, който като професор си води мачовете. Ще отлича играта на Касано на първенството. За мен прави най-качествените си мачове в кариерата. Ще отлича новата надежда на световния футбол - Диаманти. Ще се надявам силно този заряд и позитивизъм, който лъха от Италия отново да ги доведе до голям трофей.
Германия беше малко Германия, както са и малко немците в отбора. Може би и не е случаен факта, че отдавна не сме виждали традиционните немски обрати на голям форум, май такъв няма през новия век. Изводите да си ги правят самите немци, но макар че аз никога не съм подкрепял Германия на голям форум (с изключение финала 1990) ми липсват мускулестите грозници като Бригел, Бреме, Бухвалд и т.н. Нека всеки да си играе неговото, едните да си центрират, другите да си тикитакят, третите да си импровизират, немците да си тичат (а те точно това не го могат напоследък горките). Това ми е интересно в крайна сметка. Немците загърбиха традиционните си ценности на терена. А много хваления и от мен включително треньор не знаеше вчера къде се намира изобщо. Личеше му още след първия гол, че вече е загубил мача, четеше се в изражението му и позата му, е как да накара играчите му да вярват в обратното.